ponichka.1 (Ponichka)
16 4
21 нояб. 2017 г., 13:31

Да си поръчаш внимание, а да ти сервират самота 

  Проза » Рассказы
1291 2 7
2 мин за четене

Наричам го Компаньона. Защото винаги има компания. Никога не е сам. Смее се високо. Говори на висок глас. И поръчва. По много.

Той влезе. Поръча за себе си, за шефа, за мен, за останалите гости. 
Поръча на всички питиета, но тайно си поръча друго. Поръча питиета, за да му сервираме внимание. Той е самотникът, който прикрива самотата си, затрупвайки я с хора. Компаньонът, с многото компания…

Ако самотата му е проститутка, то тя е изкусна труженичка, обиграна отдавна в бранша. Свикнала да продава тялото си на различни мъже, свикнала да прикрива индивидуалността си, свикнала да влиза в чужда кожа. Проститутката не я боли, ако я бият, не се оплаква, ако не ѝ харесва акта, и не казва истинското си име, когато я питат. Жената под проститутката изчезва някъде в опушения грим, изпарява се някъде в цигарения дим, скрива се в малките часове на нощта и зачаква проститутката си да се прибере. А тя да преброи парите й през отдавна изплакани сълзи. Сълзи, на които тя самата отдавна не вярва. И после да умре. Ще се съживи отново в малките часове едва на следващата нощ, за да изчезне в опушения грим, да се изпари в цигарения дим, и да се скрие, чакайки проститутката си. 
И всичко това, за да размени жената и проститутката в себе си. За да убие проститутката и да заживее жената в нея, забравила, че жената отдавна е мъртва и надниква от гроба, само докато причаква проститутката си… За да преброи парите й и да умре пак.

Подобна е съдбата на самотата на компаньона.
Той я извежда всяка вечер. Не в мръсен креват, а в омърсен бар. Отделя я от себе си и я „пуска“ да се поразходи сама. Намира ѝ клиентела, която самотата му да забавлява, а той изчезва в усмивката си, изпарява се в цигарения дим, скрива се и зачаква да си я прибере вкъщи, надявайки се да му е донесла нещо, което да преброи – я радост, я усмивка, я щастие… И самотата му е щедра. На самота. Успява да изпълни цялата стая, а той умира в нея. А същата ще го съживи отново на следващия ден. Той трябва да е жив дори в смъртта си, защото трябва да я нахрани. Гладът на самотата му трябва да бъде задоволен.
И идва.
И поръчва. За себе си, за шефа, за мен, за цялото заведение. Компаньонът, който не умее да прави компания сам на себе си.
И докато всички пием от питиета си, от тях се напива най-вече самотата му. А той, по-жив от всякога, чака скрит зад нея, да си я прибере. И да брои. 
Да брои онова, което е преброил отдавна.
Едно нищо.

© Ponichka Все права защищены

С любов,
Една сервитьорка 😘

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • До не отдавна много често гледах да оставам сам.Дали съм търсил самота????незнам.Умислен съм и мисля,че ще бъдя още дълго.Много ми хареса!!!!!
  • Много ми хареса!
  • Тези, които черпи убиват за малко самотата му с усмивки, смях, флирт или просто с думите "Благодаря". или "Наздраве!" /Това е моята гледна точка./
    Много провокативно, интересно написано. Хареса ми.
  • Всеки отглежда по свой собствен начин самотата си. Един я обича, друг я ненавижда, трети - препечелва от нея, но колцина са тези, които я ценят?!
    Страхотен разказ. Поздравления!
  • Хареса ми!
  • Допадна ми! Интересна тема за размисъл. Поздравления!
  • "Компаньонът, който не умее да прави компания сам на себе си." - истината за много хора, не само от баровете. Много ми хареса, поздравления!
Предложения
: ??:??