Да, той

Той ли...?

Той е между Рая и Ада, между Мен и Себе си.

Той...?

Понякога ми се струва, че въздухът е замръзнал в очакване на появата на светлите му очи.

Никога досега не бях спотаявала гняв дълбоко в душата си. До него. До докосването ми с Невъзможността и Забраненото. До осъзнаването, че е станал Част от Живота ми. До болката, че нечия ръка ще го отнесе, ръка с повей на Зима, ще го отнеме, откъсне от мен...

Но реших да му оставя Знак. Малка следа МЕН, една частица от душата ми, разпаднала се на прашинки Надежда и Отчаяние. И Знакът угасна като малко въгленче в ледена нощ...

Да, той не го разпозна. Не видя МЕН в него и се върна към Същността си, оставяйки очите ми да замръзнат в Зимата на Гнева. 

Той ли...?

Вероятно не предполага за безшумната кухота в душата ми, зейнала на мястото където ще бъде изтръгнат.

Той ли...?

Моят Ад и Рай, моят Страх и Копнеж, моята Мъка и Светлина.

Той...

Изборът между Незнанието и Щастието. Изборът между Малкото и Нищото.

Да, той...!

Извечната битка на Разума и Чувствата, на Ума и Душата, на Живота и Смъртта...

15.03.2016