И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е по твоята част...
Учителите не получавате кой знае колко, но поне редовно вземате заплата. А ние в последно време нямаме никаква работа, все сме в неплатени. Защо се преместих в София ли? Заради една жена – направо избягах от нея. Бяхме колеги. Но не съвсем, защото тя беше шефът. Уморих се и в леглото да съм с началника си и да ме командва денонощно. Амбициозна, упорита, спирка няма. Тя обича кръчмите, аз – не. И все ме влачеше по заведения. Като се приберем, почвам да ям, защото там не мога да се нахраня както трябва, а тя си налива още за пиене. А бе какво да ти разправям... Иначе беше хубава – е, не като тунингованите мацета от списанията, на нея всичко ù е истинско. Гаден бил силиконът, ама изглежда страхотно...
Спокойно де! Пошегувах се. Ти и така си супер.
Не беше просто комплимент, но както и да е... Мойта, бившата, часа си при фризьорката и маникюристката не го пропуща, ако ще светът да се разцепи на две. Всичко е по график, планирано... И от мен да го знаеш – много е унизително за мъжа жената да получава повече пари от него. Все пак горе-долу уж си пасвахме, но за неангажираща връзка. Обаче тя почна да ме врънка за дете. Влизам ù в положението – приближава 40-те, часовникът ù щрака, време ù е. Само че аз не искам бебе от нея, трудно се живее постоянно с такъв човек. Като разбра, предложи да забременее и да се разделим без задължения от моя страна. Представяш ли си? Че аз да не съм някакъв си осеменител? Да правя деца, а да не са при мен? Егати жената! Накрая си бих камшика и се махнах надалече... Надявам се да не се засечем през тези 2-3 дни, докато съм в града. Отдавна не съм си идвал и трябваше да го направя, че сигурно покривът на къщата е паднал. Кой знае какво ще намеря... Докато нашите бяха живи, не се налагаше аз да се занимавам...
Ама че раздрънкан автобус! Откачи ми бъбреците... То и пътища нямаме като хората. И виждаш ли какво е наоколо – пусти села, всичко рухва, по полето жив човек няма. Пък и кой ли е толкова луд, че да копае...
Нямаш халка. Неомъжена ли си?
Да, сложна е твоята работа. Толкова си млада, а вече имаш две отраснали деца. И не ти е лесно в такъв момент. Личи ти, че не си добре. Забелязах те още на автогарата – пушиш като невидяла и ръцете ти треперят. Казваш, че си искаш свободата. И какво ще правиш с нея, как ще ги изхранваш двете, дето ще чакат само на теб? Сякаш не живееш в тая държава... После те ще си хванат пътя, а ти ще останеш сама. Без да се обиждаш, аз например не бих се вързал с такава като теб, колкото и да си хубава, какъвто и добър характер да имаш. Просто не съм от мъжете, които могат да отглеждат поколението на друг. Сигурно не е правилно и звучи грубо, но такава е истината. То може и заради това да съм сам, знам ли...
Да, разбирам ги тези чувства, за които ми говориш. Ще ти кажа аз как се разминах с голямата любов. Май оттогава не съм се влюбвал... Бяхме студенти, тя учеше българска филология. Една такава малка, миловидна, като направена от порцелан. Истината е, че бях много хлътнал и примирах от мерак да се оженим. Заведох я при нашите, нещата минаха нормално, а после дойде ред да отидем и при нейните. Те живееха в едно македонско село. Беше в края на май, точно преди юнската сесия. Тя щеше да поостане, защото имаше време до изпитите, но аз нямах, затова щях да стоя само 2 дни. Вечерта ни посрещнаха хората – все пак зет чакат, и казаха, че на следващия ден ще заколят едно агне и ще съберат роднините. Ставаме ние сутринта, закусваме с мекици и така нататък, пием си кафето с прясно издоено мляко. Часовете минават, а баща ù го няма – изкарал рано овцете и нещо май щял да коси. Брат ù и той се запилял нанякъде. Че като побесня моята! Аз докога ще чакам, вика на майка си, едно агне да заколите? Вие номера ли ми въртите? Ще ме излагате ли? Каква ти крехка статуетка, братче, цяла фурия с пяна на уста! От очите ù огън хвърчи. И грабна ножа, докопа добичето и му преряза гърлото, без да трепне. После го окачи на ченгела, одра го и го изкорми. Като си дойдоха мъжете, всичко беше готово. Да ти кажа, само дето не си изповръщах червата, а любовта ми се изпари на мига. Ужас ме обзе от тази жена! Че тя и мен може да разфасова така! Не ме питай как съм доживял, докато хвана автобуса – само аз си знам. После в София сума ти време се криех от нея, но накрая се срещнахме. Ти, вика, си страхливец – аз заради теб го направих. И се разрева. Какво заради мене? Да не съм умрял за агнешко? Не я ли видях аз как заби ножа, не ù беше за първи път. Не мога да обичам такова чудовище – жената трябва да е нежна и милостива, а не мъжкарана, която коли агнета... Не съм от тези, дето си падат по касапки, съжалявам. После научих, че се оженила. Оня трябва да е по-смел от мен или пък тя се е пазела да не я разбере каква е...
Как я карам сега ли? Ами никак. Живея в една боксониера до околовръстното. Като е хубаво времето, отивам до Витоша, но напоследък е само дъжд. Нямам приятели в София, то и в родния си град вече нямам. Отдавна се изпожениха, някои даже повториха, да им се чудиш на акъла... Може и внуци вече да чакат. Живот... Най съм добре в планината, то май друго развлечение нямам. Научих се всичко да върша вкъщи, даже и готвач го раздавам. Оня ден ми се приядоха козуначените кифлички на мама. Намерих рецепта в интернет, но се оказа, че тестото трябвало да се разточва. Кой ти е гледал навремето как се правят! Естествено, че нямам точилка, но използвах за целта една винена бутилка – такива на балкона ми, колкото искаш. Май много взех да пия... Не станаха като мамините. И шипковият мармалад не е същият, какъвто беше. Тъпа история, общо взето...
Вероятно си права. Напоследък и аз много мисля по този въпрос. Не вярвам пак да се влюбя. Случва се да поомачкаме чаршафите с някоя, а после – нищо. Сигурно сетивата ми са завехнали, а хормоните са отишли на майната си.
Да бе, още не съм стар, ама знам ли. Може би не трябваше да се разделям с шефката – с нея поне имаше за какво да си говорим. Дали да не ù се обадя? Ако е с друг, здраве да е. Щото, както съм я подкарал, след време ще пишат на паметника ми: спал, ял, срал, изчукал тая и оная и толкова. Поне да бях някой учен или художник, че да оставя нещо след себе си, пък аз си мечтая поляната пред блока да стане езеро, че да си ловя риба направо от балкона. А, на него имам едно мушкато. Зимата съседката си беше изнесла цветята на стълбите и аз си откърших клонче. Хвана се, ама не ще да цъфти. Можеш ли да ми кажеш защо?
Не, интернета го ползвам да си чета моите си работи, в сайтове за запознанства не влизам. Не вярвам на такива неща. Или ще се случи, или – не. Да срещнеш човека, който е за тебе, е все едно да откриеш рядък диамант. Казах ли ти, че много исках да специализирам гемология? Но вече е късно. Всъщност май за всичко е късно...
Е, пристигнахме! С теб не усетих пътуването. Извинявай, ако съм ти надул главата. Уж ти си с проблем, пък аз те удавих в своите. Едва ли ще се срещнем пак, но ми се иска да знам какво е станало с теб. Дай да ти напиша някъде телефона си...
Ето. Нямам семеен опит, но те съветвам да си помислиш, преди да се разведеш. Дали и ти по някакъв начин не си заклала агнето, дето се вика? И заради това мъжът ти да е при друга? Поговори с него – имате две деца. Той като нищо може да се върне, случват се разни увлечения, не им придавай чак такова значение... Наистина изчакай. Защото, нали разбра – свободата си има сестра близначка и тя се казва самота...
© Аноним Все права защищены