4 мая 2007 г., 10:21

* * * 

  Проза
880 0 2
2 мин за четене
Реших да разпусна един ден и под звуците на старата школа в метъла сътворих това :

Събудих се с болки в гърба, ден като ден,,красиво беше небето,,по-красиво от друг път. Замислих се за живота си преди, не си го спомнях, странно, не ми и пукаше. Навлякох черните дънки и овехтялата тениска "Within Temptation", спомнях си техния концерт, тогава бях млад. Е, младините ми бяха добри, ако не друго, замислих се отново за онова момиче, което познавах тогава. Запалих цигара, имаше лайнян вкус, сигурно беше залята с бира от онзи ден, тогава всички бяхме зле.
Пъхнах ръце в джобовете си, намерих ключовете за вкъщи, но не и това, което търсих, започнах да тършувам из безпорядъка.,Някой звънна, минах през купчина остарели кутийки "Загорка" и някакви хартии от вафли,"Егати свинете..." - казах си.
 Отключих, на вратата стоеше моето момиче,,красива както винаги, с черните кожени дрехи, разкриващи перфектното и тяло:
- Здравей - каза нежно, ех как обичах така рано сутрин.
Придърпах я към мен и я целунах.
- Я влез, ей сега излизаме, само да си намеря ключа за мотора - вдигнах я на ръце и я внесох в кочинката си.
Някой ден щях да оправя, може би... това бе като моя живот, все едно...
- Хей, нали знаеше, че мразя като правиш така - каза тя и ме блъсна игриво.
Харесваше ми като правеше така, караше ме да се чувствам по-жив, а и животинския инстинкт в мен беше поддържан жив така. След половин час търсене го намерих, заврян в бутилка бира от снощното пиене, обичах си "Загорка" и май за това бях пъхнал ключа вътре.
- Хайде, потегляме - казах й аз и я плеснах закачливо по задника.
Винаги съм се чудел как, по дяволите, го държи така оформен и същевременно така приятен. Тук се усмихнах. Двмата излезнахме през вратата, малко трудно се затваряше след побоя преди месец, но това не ми пречеше да и вкарам едно коляно. Заключих и слязохме при моето малко съкровище Хонда Шадоу.
- Красавецът на кака - измърка приятелката ми и го погали по калника.
- А за мен няма ли - направих се на ревнивец и, разбира се, получих щипване отзад.
Сега бях готов, качихме се и го запалих, замириса ми на бензин, ето това бе живота... Потеглих и косата ми се развя, усетих ръцете на създанието, което обичах, на ципа на панталоните си, "МАМКА МУ, това е шибаният живот", казах си още веднъж и дадох още газ...

© Антон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хах, първото нещо,което ми прати да прочета :Д
  • Сигурно би било така,но не ме бива да давам добри заглавия Благодаря иначе за съвета и мисля,че наистина би помогнало
Предложения
: ??:??