3 нояб. 2010 г., 12:56

Дали е оцеляла 

  Проза
579 0 0
1 мин за четене




Понякога, когато спомените се завърнат в мисълта, подгонени от настоящето...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! И колко ветрове я брулеха, и колко снегове я трупаха... Дали не я захвърлиха с грубоватите си лапи на земята? Дали не ù показаха колко сме нищожни, малки и безсилни пред негово величество Времето? Дали не я затриха? Отъпкана от кални, мръсни и студени подметки на случайни, непознати минувачи... дали остана... Или в студените и мразовити дни е успяла да се замрази, в лед да се превърне, за да бъде разтопена някъде напред във времето... Да се разпали леко като пламък и да се засили като пожар... Дали... Дали е оцеляла....

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??