28 апр. 2012 г., 00:51

Дали ще ме видиш?

1.2K 0 0
1 мин за четене

Тъмна нощ. Тъмна улица. Черна кал. Ти вървиш. Сляп за всичко. Чувстваш само собствената си болка. Къде си сега? Има само тишина и болка.

 

Боя се - от себе си или от теб? Какво да правя? Действителност или поредният лош сън?

Имам една минута да помисля за живота си.

Ти не си тук, аз отново съм сама, като изгубено дете в недрата на големия град. Но той ме приютява... Чува мислите ми...

 

Тъмна нощ. Тъмна улица. Черна кал. Студен дъжд измива сълзите ми. Викам името ти...

Аз бягах, пълзях, опитах се да бъда себе си, да разруша стените и да хвана ръката ти, преди да падна. Аз го вярвах и го търсих, и го виждах. И се молих отново и отново.

Правиш стъпки. Заслепен. Объркан. Изпитваш страх. Изгубил си душата си. Нараняваш себе си. Не знаеш къде си. Не знаеш какво е това пред теб. Не ме виждаш, макар че съм там...

Аз викам, но ти не ме чуваш. Крещя, проклинам, моля се. Тичам, препъвам се, падам и отново бързам да съм с теб, дори когато тъмнината заплашва да погълне и двама ни. 

 

Дали ще ме видиш? Поне този път. Дали ще разбереш? Дали ще почувстваш? Дали ще подадеш ръката си?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ари Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...