9 мая 2018 г., 22:50

Дамата, търсеща възмездие....

1.1K 0 3
1 мин за четене

Тя стана от леглото и облече червеният си халат.  Погледна  през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не предвещаваше какво ще се случи днес. Приближавайки банята, тя се спря пред тоалетката с огромно огледало. Погледна се в него, но не видя нищо . Малките парченца от душа вече ги нямаше. Втренчи се още по- дълго и видя такава ярост и болка, каквато не бе виждала до сега. Такава ненавист, а в същото време и безразличие. Мразеше дори себе си. Имаше чувството,че ако се пореже, не би протекло кръв. Прокара ръка през дългата си черна коса, а след това избърса и последната заблудена сълза от окото си. Приближи се към дрешника. Отвори го. Вътре бяха закачени прилично повече от дузина черни дрехи. Взе една от тях и я облече. Черно кожено палто дълго чак до земята. Обу и черните си дълги ботуши . В един от тях пъхна и своя револвер. Не забрави дори и кухненският нож от плота. Последен, но най-важен беше тефтерът. В него фигурираха доста имена,които тя искаше грижливо да зачеркне. Първа беше любовницата на мъжа й , последвана от него.  Бивши или  хора грижейки се за това да й правят мръсно ,или пък просто хора дръзнали да откраднат от бедния човек. ,,Има голям асортимент,, както тя го наричаше. Взе химикал от шкафчето и го прибра в джоба на палтото. Последна беше дантелата. Черна, красива дантела, която върза на очите си. Погледна се за последно пред огледалото, усмихна се леко и тръгна.   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© princess of the darkness Все права защищены

В момент на ярост и тъга се раждат интрестни неща....

Комментарии

Комментарии

  • благодаря
    Katriona(Кети Рашева)
    LisNik(И.К.) Да, за жалост хората сма такива. Нe всичко е розово и приказно..
  • Чудесен разказ, браво!
  • Бих предпочела друга картина... като например, истинска любов и един прекрасно продължен живот,без да и пука на героинята,че някакви си бедни душици се мъчат да чернят живота на другите добри хора,но.... понякога се поддаваме и на лошото и на болката, благодаря че написа

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...