Тя стана от леглото и облече червеният си халат.  Погледна  през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не предвещаваше какво ще се случи днес. Приближавайки банята, тя се спря пред тоалетката с огромно огледало. Погледна се в него, но не видя нищо . Малките парченца от душа вече ги нямаше. Втренчи се още по- дълго и видя такава ярост и болка, каквато не бе виждала до сега. Такава ненавист, а в същото време и безразличие. Мразеше дори себе си. Имаше чувството,че ако се пореже, не би протекло кръв. Прокара ръка през дългата си черна коса, а след това избърса и последната заблудена сълза от окото си. Приближи се към дрешника. Отвори го. Вътре бяха закачени прилично повече от дузина черни дрехи. Взе една от тях и я облече. Черно кожено палто дълго чак до земята. Обу и черните си дълги ботуши . В един от тях пъхна и своя револвер. Не забрави дори и кухненският нож от плота. Последен, но най-важен беше тефтерът. В него фигурираха доста имена,които тя искаше грижливо да зачеркне. Първа беше любовницата на мъжа й , последвана от него.  Бивши или  хора грижейки се за това да й правят мръсно ,или пък просто хора дръзнали да откраднат от бедния човек. ,,Има голям асортимент,, както тя го наричаше. Взе химикал от шкафчето и го прибра в джоба на палтото. Последна беше дантелата. Черна, красива дантела, която върза на очите си. Погледна се за последно пред огледалото, усмихна се леко и тръгна.