9 may 2018, 22:50

Дамата, търсеща възмездие....

  Prosa
1.1K 0 3
1 мин за четене

Тя стана от леглото и облече червеният си халат.  Погледна  през прозореца . Беше мрачен ден, също като мислите в главата й. Погледа й бе леден, а лицето безразлично. Спусна черните плътни пердета и в стаята настана мрак. В този момент се чу звука от проливен дъжд, който изведнъж се изля. Нищо не предвещаваше какво ще се случи днес. Приближавайки банята, тя се спря пред тоалетката с огромно огледало. Погледна се в него, но не видя нищо . Малките парченца от душа вече ги нямаше. Втренчи се още по- дълго и видя такава ярост и болка, каквато не бе виждала до сега. Такава ненавист, а в същото време и безразличие. Мразеше дори себе си. Имаше чувството,че ако се пореже, не би протекло кръв. Прокара ръка през дългата си черна коса, а след това избърса и последната заблудена сълза от окото си. Приближи се към дрешника. Отвори го. Вътре бяха закачени прилично повече от дузина черни дрехи. Взе една от тях и я облече. Черно кожено палто дълго чак до земята. Обу и черните си дълги ботуши . В един от тях пъхна и своя револвер. Не забрави дори и кухненският нож от плота. Последен, но най-важен беше тефтерът. В него фигурираха доста имена,които тя искаше грижливо да зачеркне. Първа беше любовницата на мъжа й , последвана от него.  Бивши или  хора грижейки се за това да й правят мръсно ,или пък просто хора дръзнали да откраднат от бедния човек. ,,Има голям асортимент,, както тя го наричаше. Взе химикал от шкафчето и го прибра в джоба на палтото. Последна беше дантелата. Черна, красива дантела, която върза на очите си. Погледна се за последно пред огледалото, усмихна се леко и тръгна.   

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© princess of the darkness Todos los derechos reservados

В момент на ярост и тъга се раждат интрестни неща....

Comentarios

Comentarios

  • благодаря
    Katriona(Кети Рашева)
    LisNik(И.К.) Да, за жалост хората сма такива. Нe всичко е розово и приказно..
  • Чудесен разказ, браво!
  • Бих предпочела друга картина... като например, истинска любов и един прекрасно продължен живот,без да и пука на героинята,че някакви си бедни душици се мъчат да чернят живота на другите добри хора,но.... понякога се поддаваме и на лошото и на болката, благодаря че написа

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...