Помниш ли онази вечер, когато...

Всъщност, не. Ти няма как да помниш такива неща. Или ако ги помниш, то те са съвсем бледи спомени, които не представляват особен интерес за теб. Да, обаче аз помня. Все още. И точно тук е иронията. Как този спомен е незначителен за теб, а за мен... запомнящ се. Запечатан в съзнанието ми. Разбира се, не съм робот, че да помня абсолютно всеки детайл, но си спомням същественото. Или това, което смятах за съществено.

А то е, че в един момент, по стечение на обстоятелствата, двамата с теб останахме сами в стаята. Само аз и ти. Другите вече си бяха тръгнали. Повечето бутилки от алкохол бяха пресушени. Тревата беше изпушена. Твоето съзнание вече беше замъглено. Моето също. Но по малко по-различен начин. Да, атмосферата онази вечер като цяло беше опияняваща. Но всъщност, това, от което се опиянявах, не беше бирата, уискито или марихуаната, а...самата ти. И това го почувствах най-силно, когато ти поиска да отидеш до тоалетната, а аз те спрях. Е така, инстинктивно, все едно натискам спирачките на колата, преди да се блъсна в нещо. Озовахме се един до друг, в центъра на стаята. Не помня дали беше светло или тъмно, но сякаш в онзи момент светеше само нощната лампа. Музика нямаше, или ако имаше, то тя беше намалена, почти до край. Стояхме прави, един срещу друг, и погледът ми беше вперен в теб. Изглеждаше адски красива, особено със затворени очи. Ароматът на косата ти до такава степен ме опияняваше, че можех съвсем спокойно да заспя, заровен в нея. Завинаги. В онзи момент, ти буквално ми беше паднала в ръцете. Трябваше да те целуна тогава, но не го направих. Не го направих, защото бях прекалено глупав, прекалено срамежлив, прекалено страхлив. Толкова бях опиянен от теб, че ми стигаше просто да те прегръщам и да усещам твоята топлина. Да, прегръдката ти беше сгряваща. И макар, че едва ли си я усещала по същия начин, по който аз я усещах, благодарение на нея се чувствах...обичан. Да, знам, че звучи наивно, но не ми пука. Ти се оказа илюзия, но въпреки това, в сърцето си, аз те почувствах. Истински.

Сега, връщайки се назад, се замислям... Ако те бях целунал, нещата може би щяха да се развият по друг начин. Може би нямаше да си тръгнеш, а щеше да останеш. Щеше да бъдеш моята дама в зелено. Пък било то и само за една нощ.