Помниш ли онази вечер, когато...
Всъщност, не. Ти няма как да помниш такива неща. Или ако ги помниш, то те са съвсем бледи спомени, които не представляват особен интерес за теб. Да, обаче аз помня. Все още. И точно тук е иронията. Как този спомен е незначителен за теб, а за мен... запомнящ се. Запечатан в съзнанието ми. Разбира се, не съм робот, че да помня абсолютно всеки детайл, но си спомням същественото. Или това, което смятах за съществено.
А то е, че в един момент, по стечение на обстоятелствата, двамата с теб останахме сами в стаята. Само аз и ти. Другите вече си бяха тръгнали. Повечето бутилки от алкохол бяха пресушени. Тревата беше изпушена. Твоето съзнание вече беше замъглено. Моето също. Но по малко по-различен начин. Да, атмосферата онази вечер като цяло беше опияняваща. Но всъщност, това, от което се опиянявах, не беше бирата, уискито или марихуаната, а...самата ти. И това го почувствах най-силно, когато ти поиска да отидеш до тоалетната, а аз те спрях. Е така, инстинктивн ...