ДАМСКИ ГАМБИТ

Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Когато печелим, не знаем какво губим; когато губим, не знаем какво печелим.” След това обаче желанието му да разбере причината за може би най-голямата грешка, която беше допуснал в живота си, отново надделя и той прекрачи в пространството извън камерата. През ума му минаха за пореден път указанията, дадени му от другопланетния: “Ще бъдеш в състояние да наблюдаваш събитията от какъвто поискаш ъгъл и да слушаш разговорите, както и да прескачаш напред или да се връщаш назад във времето по твое желание. Естествено, ще бъдеш невидим, нечуван и неосезаем за другите.”

Озова се в стаята, в която изигра онези фатални две партии шах преди 20 години. Изчисленията на хуманоида явно бяха свръхточни, тъй като вътре се намираха неговият приятел и предстоящ противник Христофор, който подреждаше фигурите върху дъската, и двамата секунданти. Този на Христофор, мъж на около 35 години, представил се като Бъчваров, когото Никола видя тогава за пръв и последен път, и неговият собствен, състудентът му по прякор Капабланка. Бяха се хванали на американски бас в смекчен вариант – загубилият се задължаваше да изпълни едно желание на спечелилия. Според Никола секундантите бяха излишни, защото държеше на думата си и вярваше, че Христофор също държи на своята, пък и гледаше на цялата работа като на шега. Дори не беше се замислял какво да поиска от приятеля си, след като го победи. А в победата си беше сигурен – огромното мнозинство от изиграните между двамата партии бяха завършили в негова полза. Но Христофор беше настоял да присъстват секунданти.

После вратата се отвори и в стаята влезе... той, какъвто беше тогава. Никола беше потресен от невероятността на срещата със себе си. Дълго след това не можа да определи какво точно изпита в онези мигове – чувствата му бяха толкова много и толкова объркани... А междувременно двубоят беше започнал.

Първата партия Никола беше играл с черните. Той беше отразил с лекота началната атака на Христофор и форсирал размяна на доста фигури, което логично беше довело до реми.

Спомняйки си добре развитието на събитията, Никола не се задържа върху тази  фаза от състезанието, а се придвижи с около час в бъдещето – към мителшпила на втората партия. Вече с белите, той беше постигнал значително преимущество и заплашваше Христофор със скорошен мат. И тогава се беше случило необяснимото. Сякаш не неговата собствена, а нечия чужда ръка беше преместила бялата дама на бито от противникова фигура поле. Това беше равнозначно на загуба и въпреки последвалата отчаяна съпротива в крайна сметка трябваше да се предаде. Никола прегледа няколко пъти ситуацията, но и сега не намери обяснение за грубата грешка. Затова се върна два хода назад и насочи вниманието си към Христофор. Съперникът му обмисляше продължително своя ход наведен към дъската, но по едно време рязко се изправи на стола и се протегна с опънати нагоре ръце, след което отново зае предишната си поза. Малко по-късно Бъчваров стана, отиде до отворения прозорец и извади цигара и запалка. Запали и запуши, като продължаваше да гледа към играещите. Невидимият Никола се приближи към него и го огледа. Забеляза, че секундантът не е прибрал запалката, а я държи в отпуснатата си ръка – насочена към него, седящия млад Никола – и натиска нещо по нея... но не там, където се натиска, за да лумне огънче... Накрая Христофор направи дълго обмисляния си ход, последван почти веднага от безумната жертва.

За втори път Никола прескочи напред във времето. Не искаше отново да чуе какво беше поискал победителят и да види шока и покрусата върху лицето на победения – въпреки че многото изминали години бяха позаличили мъчителния спомен. Тогава Христофор беше поискал от Никола да преустанови всякакви контакти с приятелката си Силвия, при това без да я осведомява за мотивите си. Двамата бяха заедно от доста време и даже се позамисляха за брак след скорошното завършване на неговото следване. И изведнъж... този абсурд... Никола беше съкрушен, но обещанието си беше обещание, и с върховно напрягане на волята той го спази. Престана да се среща с момичето и на настойчивите й опити да получи обяснение отговаряше кратко, че е длъжен да постъпи така. За да спести на нея и себе си по-нататъшни терзания, пожела да бъде разпределен на работа в провинцията,  макар че като софийски жител можеше да остане в столицата. По-късно научи от общи познати, че след раздялата му със Силвия “приятелят” Христофор се  лепнал за нея и, възползвайки се от объркаността й, я склонил да се омъжи за него. Но бракът им не бил щастлив и скоро се разделили. Когато след три години Никола се върна в София, Силвия беше вече повторно омъжена някъде край морето, а Христофор беше избягал на запад.

Този път двайсетина минути бяха достатъчни на Никола, за да попадне в интересуващия го времеви интервал – непосредствено след излизането си от стаята заедно с Капабланка. Видя как Христофор отиде до вратата и се ослуша, явно за да се убеди, че двамата са се отдалечили, след което се върна при масата, извади пачка банкноти и ги връчи на Бъчваров с думите:

– Заслужи си парите, другарю лейтенант! Сега мацето е мое! За да се хваща човек на американски бас, трябва или да е много глупав, или много могъщ. Днес Никола беше глупавият, а аз – могъщият, благодарение на твоята психотерористична джаджа.

– Не психотерористична, а психотронна!

– Добре де, както и там да се казва, нали свърши работа...

Последвалите реплики, разменени от конспираторите, не съдържаха вече нищо съществено за Никола. Той се отправи към вратата на стаята и, без да я отваря, премина през нея... обратно в камерата. Там го очакваше непроменената съчувствена усмивка на хуманоида. Преди Никола да реши какво изобщо следва да каже, в ума му се оформи телепатично предадена мисъл: “Докато те нямаше, открих нещо любопитно. Виж десния монитор!”

Никола се приближи към пулта за управление и погледна дисплея. На него беше показана първата страница на многотиражен жълт всекидневник с дата отпреди няколко дни. Водещото заглавие гласеше: “Мистериозно самоубийство”, а подзаглавието уточняваше: “Шефът на научно-техническия отдел във военното министерство полковник Бъчваров се хвърля от десетия етаж”.

“Даа, изглежда към този случай може да се приложи една поговорка на нашия народ: “С неговите камъни – по неговата глава!” Каква ирония!” – предаде телепатично Никола на извънземния.