5.09.2004 г., 9:06 ч.

Дамски гамбит 

  Проза
2337 0 0
7 мин за четене
ДАМСКИ ГАМБИТ
Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Когато печелим, не знаем какво губим; когато губим, не знаем какво печелим.” След това обаче желанието му да разбере причината за може би най-голямата грешка, която беше допуснал в живота си, отново надделя и той прекрачи в пространството извън камерата. През ума му минаха за пореден път указанията, дадени му от другопланетния: “Ще бъдеш в състояние да наблюдаваш събитията от какъвто поискаш ъгъл и да слушаш разговорите, както и да прескачаш напред или да се връщаш назад във времето по твое желание. Естествено, ще бъдеш невидим, нечуван и неосезаем за другите.”
Озова се в стаята, в която изигра онези фатални две партии шах преди 20 години. Изчисленията на хуманоида явно бяха свръхточни, тъй като вътре се намираха неговият приятел и предстоящ противник Христофор, който ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Димитров Всички права запазени

Предложения
: ??:??