След двугодишен полет по кривата на Мелехов – Рихтер – Казаоки, космическият кораб пое по орбита около Земята. За двете години техен живот на планетата бяха изминали над двеста земен и трябваше – според строгите закони на ведомството, да изчакат специалната проверка, която да изследва всички и всичко за опасни организми, евентуални болести, рискови предмети…
Обаче…
От Земята не излетя нищо. Нито кораб, нито някаква поне ракета. Като че животът на планетата бе замрял.
Което потвърдиха наблюдателите – не можеше да се уловят радиосигнали, всеобщо мълчание бе затиснало ефира.
Специалният супертелескоп, можещ да открие бълха върху астероид, също не обнадеждваше.
Отхвърлиха мрачното предположение за евентуална ядрена война – никъде не се забелязваха следи от подобно безумие. Нещо повече – планетата цъфтеше. Зелени прерии, пампаси, степи, гигантски гори, лесове, джунгли, сини морета, океани, езера, разливащи се потоци, рекички и реки…
И животни. Всякакви видове, по всички континенти…
Само дет ...