"Датският" принц на колене
"Да открадна или да не открадна? Да остана ли в жалката стаичка на театъра и да продължа да продавам билети? И с всеки билет да продавам бъдещето си? Нямам ли и аз право...? Нямам ли? Имам радостта, имам желанието имам сцената. Сутрин, когато театърът не се е събудил още и в залата е тихо като в храм, на сцената се появява героят на Шекспир. Прожекторът ме стреля с оранжевата светлина на величието, душата ми хвърчи сред възторжените възгласи , магията се покланя усмихната до мен на публиката." - гражданинът се усмихваше доволен и за сетен път преброяваше банкнотите и останалите билети.
"Жалко, че публика нямам. Обещаха ми, да не продавам постоянно на касата, а да играя като истински актьор. Талантът не е професия, но продавач на билети е. Талантлив съм дявол да ме вземе! Но кой да ме види като всички в тоя театър са кьорави и дори не ме поглеждат..."
Работният ден бавно си отиваше, почти се изниза. "Принцът" прибра парите в касичката, седна на стола и разгърна любимия си вестник. Очите му се разбягаха доволни по редовете. Спряха се запленени в края на страницата върху оградено с молив редче. Опитаха се да надникнат през редчето в утрото...
А в утрото двама полицаи, Миладин и Киро, пристигнаха в театъра. Заведоха ги направо в малката стаичка. Стаичката си седеше заключена. Когато им отвориха, намериха касата празна. На бюрото имаше разгърнат вестник Еврофутбол. В заграденото редче Челси срещу Съдърланд с коефициент 30, ако Съдърланд успееха да отбележат гол.
Киро се усмихна.
- Какво се лендзиш, бе Кире?
- Срещата завърши нула на нула, Миладине. Давай да обиколим пунктовете на Еврофутбол.
СО22052014СФ
© Свободей Огражденец Все права защищены