"Датският" принц на колене

    "Да открадна или да не открадна? Да остана ли в жалката стаичка на театъра и да продължа да продавам билети? И с  всеки билет да продавам бъдещето си? Нямам ли и аз право...? Нямам ли?  Имам радостта, имам желанието имам сцената. Сутрин, когато театърът не се е събудил още и в залата е тихо като в храм, на сцената се появява героят на Шекспир. Прожекторът ме стреля с оранжевата светлина на величието, душата ми хвърчи сред възторжените възгласи , магията  се покланя усмихната до мен на публиката." - гражданинът се усмихваше доволен и за сетен път преброяваше банкнотите и останалите билети.

    "Жалко, че публика нямам. Обещаха ми,  да не продавам постоянно на касата, а да играя като истински актьор. Талантът не е професия, но продавач на билети е. Талантлив съм дявол да ме вземе! Но кой да ме види като всички в тоя театър са кьорави и дори не ме поглеждат..."
    Работният ден бавно си отиваше, почти се изниза. "Принцът" прибра парите в касичката, седна на стола и разгърна любимия си вестник. Очите му се разбягаха доволни по редовете. Спряха се запленени в края на страницата върху оградено с молив редче. Опитаха се да надникнат през редчето в утрото...

    А в утрото двама полицаи, Миладин и Киро, пристигнаха в театъра. Заведоха ги направо в малката стаичка. Стаичката си седеше заключена. Когато им отвориха, намериха касата празна. На бюрото имаше разгърнат вестник Еврофутбол. В заграденото редче Челси срещу Съдърланд с коефициент 30, ако Съдърланд успееха да отбележат гол.
    Киро се усмихна.
    -  Какво се лендзиш, бе Кире?

- Срещата завърши нула на нула, Миладине. Давай да обиколим пунктовете на Еврофутбол.

СО22052014СФ