Парламентаристите заседават в Парламента, ние – под кривата круша. Те бяха във ваканция и се изтягаха по световните курорти, ние опъвахме по къра. Всеки според заслугите. Имидж, братче! То и компанията се промени. Василка, оная, дето радееше за вечна дружба с джибутяните (народ в Африка) взе, че замина за зимъска да си спести от дървата за огрев и не се върна. Чухме, че се присламчила към вожда да някакво племе, почнала да въвежда приватизация по български, да, ама нещо й свили сармите. Обаче българите, нали сме оправни, та и нашата дружка забила към столицата Джибути, основала партия ППБ-ЛМ “Под правия банан – лично мой” и сега е депутатка по тяхному. Даже комисия някаква оглавявала, а завалийката тука си беше гола вода, но, да си кажем правичката, у нашия парламент голата вода е много повече от свястното мляко. А бе толкова много вода, цяла буйна река и влачи с пълна сила към личните си сметки и нищо не оставя след себе си. Но толкова за Василка!
Виж, за някои други – вечна им памет ...