Бях толкова нервен. Постоянно ту се поглеждах в огледалото, ту се разхождах напред назад в стаята и потънал в размисли хапех долната си устна. Определено чаках този ден с нетърпение - денят в който ще се срещна с Евън. Не бях спал нормално от известно време и това си личеше по измореният ми поглед. Бавно прокарах пръсти през русите си къдрици, за да си дойдат на мястото. Непрекъснато оглеждах тоалета си от притеснение да би случайно да съм забравил нещо и постоянно излъсквах обувките си, за да изглеждам перфектно на празненството. Това чакане ме убиваше, колко ли бе станало часът? Хвърлих бърз поглед към тиктакащият в коридора часовник. Седем и петнадесет. Звукът му ме изнервяше още повече. Трябва да тръгваме вече, ще закъснеем. Не ме свърташе. Напрежението сякаш притискаше гръдния ми кош затруднявайки дишането ми, за това излязох пред имението, да си поема чист въздух.
С изненада забелязах, че и баща ми чакаше отвън, подпрян на каменната колона. Явно майка ми както винаги в старанието ...