20 нояб. 2013 г., 22:32

Демокрация

714 0 6
1 мин за четене

ДЕМОКРАЦИЯ

 

 

- Демокрацията е важна, а другото се нарежда от само себе си – кротичко го рече Председателят, но удари по разклатената маса.

Множеството отчете разклатените крака на масата, леко прошумоля и стихна в очакване на нови указания.

Председателят мина пред масата и изрева в микрофона:

- Щом демокрацията е наша и правдата ще е наша!

Множеството изръкопляска в рамките на указанията и отново стихна в очакване на нови указания.

- Някой да има нещо срещу демокрацията – смекчи тона Председателят.

Множеството замлъкна, огледа се и като не се видя някой с вдигната ръка, изръкопляска пак.

- Тогава ще я променим тази демокрация – рече Председателят и без да думка по масата разклати мнозинството.

- Нали уж по демокрацията ще сме – току промърмори бай Вичо, но Председателят го погледна и той се сви, сви, та чак изчезна.

- За новата демокрация вий сега ще трябва да гласувате, че не сте множество – рече Председателят и изгледа мило цялото Множество.

Множеството понеже беше пре-дупе-редено  за този анонс, изръкопляска възторжено.

 - Предлагам да прекратим разискванията – рече Председателят.

Множеството този път не изръкопляска (не беше по сценарий).

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лордли Милордов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, Калли, овчедушието отдавна не е печелившо поведение!
  • Ще ти споделя, Виктор, че доста крайна сатира ползвам тук, но времето е такова.
  • Това се нарича да сложиш демокрацията в ред! Както винаги и смешно и тъжни Милорд.
  • Много си права, Снежа, точно затова сатирата ми е любимото изразно средство.
  • Голяма работа е това сатирата. Казва ти ги нещата такива каквито са и не можеш с нищо да и противостоиш.Поздрави!/ не по сценарий/.

Выбор редактора

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...