20.11.2013 г., 22:32

Демокрация

717 0 6
1 мин за четене

ДЕМОКРАЦИЯ

 

 

- Демокрацията е важна, а другото се нарежда от само себе си – кротичко го рече Председателят, но удари по разклатената маса.

Множеството отчете разклатените крака на масата, леко прошумоля и стихна в очакване на нови указания.

Председателят мина пред масата и изрева в микрофона:

- Щом демокрацията е наша и правдата ще е наша!

Множеството изръкопляска в рамките на указанията и отново стихна в очакване на нови указания.

- Някой да има нещо срещу демокрацията – смекчи тона Председателят.

Множеството замлъкна, огледа се и като не се видя някой с вдигната ръка, изръкопляска пак.

- Тогава ще я променим тази демокрация – рече Председателят и без да думка по масата разклати мнозинството.

- Нали уж по демокрацията ще сме – току промърмори бай Вичо, но Председателят го погледна и той се сви, сви, та чак изчезна.

- За новата демокрация вий сега ще трябва да гласувате, че не сте множество – рече Председателят и изгледа мило цялото Множество.

Множеството понеже беше пре-дупе-редено  за този анонс, изръкопляска възторжено.

 - Предлагам да прекратим разискванията – рече Председателят.

Множеството този път не изръкопляска (не беше по сценарий).

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лордли Милордов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, Калли, овчедушието отдавна не е печелившо поведение!
  • Ще ти споделя, Виктор, че доста крайна сатира ползвам тук, но времето е такова.
  • Това се нарича да сложиш демокрацията в ред! Както винаги и смешно и тъжни Милорд.
  • Много си права, Снежа, точно затова сатирата ми е любимото изразно средство.
  • Голяма работа е това сатирата. Казва ти ги нещата такива каквито са и не можеш с нищо да и противостоиш.Поздрави!/ не по сценарий/.

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...