7 июл. 2011 г., 09:57
1 мин за четене
Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот прорязва тишината. На хоризонта светкавици се гонят. Звездичке, далече си. Мисля си за вас.
Малкият още не е заспал. Разказваш му поредната приказка. Харесва ми да ви наблюдавам. Правя се на заспал. Не мога да ти се нагледам. Край теб е спокойно.
Изненада ме и днес, джобовете ми са заредени със стиховете ти. Има и рисунки, закачливи. Не си забравила на баба девиза "лети по-ниско". Усмихна ме. Мое скъпо момиче, не съм ти казвал колко е хубаво с теб. Непременно ще ти кажа.
На изток розовее. Един, последният, не се прибра, приземил се е в полето. Пишеш, мили мой, пази се. Свалиха ме от полет. Резервен съм. Твоята обич ме пази. Елхичке, момичето ми, обичам те. Остави сина на майка си. Разходи се. К ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация