Ден
Мое скъпо момиче, здравей,
Не умея да пиша писма. Нощта е дълга. Дежурен съм. Навън самолетите се прибират един по един. Познавам песента им.
Всеки има своя. Лятото е в разгара си. Щурците и те владеят положението. Само звезди надничат в прозореца. Трябва да се прибере последният. Далечен грохот прорязва тишината. На хоризонта светкавици се гонят. Звездичке, далече си. Мисля си за вас.
Малкият още не е заспал. Разказваш му поредната приказка. Харесва ми да ви наблюдавам. Правя се на заспал. Не мога да ти се нагледам. Край теб е спокойно.
Изненада ме и днес, джобовете ми са заредени със стиховете ти. Има и рисунки, закачливи. Не си забравила на баба девиза "лети по-ниско". Усмихна ме. Мое скъпо момиче, не съм ти казвал колко е хубаво с теб. Непременно ще ти кажа.
На изток розовее. Един, последният, не се прибра, приземил се е в полето. Пишеш, мили мой, пази се. Свалиха ме от полет. Резервен съм. Твоята обич ме пази. Елхичке, момичето ми, обичам те. Остави сина на майка си. Разходи се. Като се върна, отиваме на концерт.
Купил съм билети. Имам изненада за теб. Целувам ви. Пази се.
С обич...
Тази нощ загина приятел. Трябваше да бъда аз.
Ден, уж, като всички други. И много различен.
Снощи се шегувахме.
... - Друже, баба каза: "лети по-ниско".
Бях ядосан, трябваше да летя аз.
- Ще черпя, приготвил съм уискито! - ... усмихна ми се.
Животът продължава. Но не е същият.
Обичам те, Звездичке моя.
***
Карах бясно. Машината занасяше. Мокър, асфалтът блестеше.
Попаднах на камъче. Лежах и гледах небето. Нелепо, колелото се въртеше. Издаваше стържещ звук. Тишина и мрак. Потънах.
***
Събудих се. Първото нещо, което видях, бяха ръцете ти, две бели птици. Помъчих се да ги докосна. Потърсих очите, бяха потъмнели, напрегнати. Плуваха във влага.
***
Гледам те скришом. Мечтаеш, тананикаш си. Усмивка е кацнала на лицето ти. Рисуваш. Не дишам. Поправяш косата си, непокорна е. Отмяташ глава. Смехът ти звънливо оглася тишината. Усмихвам се смутено. Забавно ти е. Получавам целувка.
Триеш припряно следите от червилото си и нареждаш думи, не ги чувам. Нежност ме залива, не бих могъл да я понеса без теб.
***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени
