28 авг. 2010 г., 11:10

Ден Девети 

  Проза
748 0 1

10.07.2010 - wreck of the day

 

Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклеваш, че от днес животът ти ще е различен, че ти самият ще си различен? Колко пъти си повтаряш, че е време за промяна… защото аз го правя почти всяка сутрин. Утрото носи тая лъжлива надежда, силата да започнеш наново… и сякаш с отминаването на часовете и силата си отива. Надеждата малко по малко се стопява и настъпва нощта. Старите страхове в нови образи. Въпросът е да пречупиш тоя коварен кръговрат. Да запазиш надеждата, да погледнеш в тъмното и да видиш, че единственото нещо, от което трябва да се страхуваш, си самият ти.

© Снежана Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Невероятно истинско, реално и точно...но предадено така красиво , че видях самия себе си...всяка сутрин отваряш очи с желание за промяна и нещо ново...и е възможно, ако срещнеш точния човек до себе си..
Предложения
: ??:??