Ден Девети

10.07.2010 - wreck of the day

Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклеваш, че от днес животът ти ще е различен, че ти самият ще си различен? Колко пъти си повтаряш, че е време за промяна… защото аз го правя почти всяка сутрин. Утрото носи тая лъжлива надежда, силата да започнеш наново… и сякаш с отминаването на часовете и силата си отива. Надеждата малко по малко се стопява и настъпва нощта. Старите страхове в нови образи. Въпросът е да пречупиш тоя коварен кръговрат. Да запазиш надеждата, да погледнеш в тъмното и да видиш, че единственото нещо, от което трябва да се страхуваш, си самият ти.