Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса умения. Всичко му идеше отръки. От носталгия по столицата често се завръщаше в нея. Веднъж Васката го почерпи 200 грама водка и преглътнал неудобството го попита ребром: - Чичо Коги, как успяваш да ги въртиш на единия си пръст всичките тези женички? Като пчелички на мед ти кацат...и си спести продължението. Защото наистина жените вървяха след Коги като мишчици подир Свирача от Хамелин. Усмихна се Коги, оголвайки редица от пожълтели и разклатени от евтиния тютюн зъби. И с тайнственото изражение на Али Баба /и дъх на пресипнал и вече изкашлял се стар тютюнджия/, който току-що е изрекъл: Сезам Отвори се, му сподели тайната. - Ех, Васка, Васка! Много млади мъже си мислят, че по-важно от всичко на този свят е да носят желязо в гащите. Нали си чувал лафа за истинските мъже - онези дето имат сребро на главата, злато в джоба и желязо в гащите. Да, ама не, Васка. Чичо ти Коги не иска желязото му да ръждяса. Той си служи с десетопръстната техника на Коги Генов при жените. Побърква ги с тези две изящни ръце. Свири на тях като на музикален инструмент. А после им удря големия кожен печат, вместо подпис, както и за едната символика. Просто тъй - за достолепие и за финален завършек. Запомни от мен, Васка. Той - Инструментът, трябва да ти служи само за печат моето момче. - А с език служиш ли си, чичо Коги, полюбопитства Васката. Тук Коги Генов се изчерви, но не от срам, а от възмущение и изстреля като картечница. - Чичо ти Коги не е от гвардията на клиторианците момченце недорасло. Защо да си аби езика. Езикът е даден за словото. Ти чел ли си евангелието на Йоан? Там е записано още от първия ред, че в началото беше словото...И значи от езика всичко е почнало - от дългия ален и високочестотно трептящ език. Ама не за туй дето си го мисли циничното ти подсъзнание, Васка. Пази си езика, мойто момче, че някой ден ще ти потрябва. Не го раздавай на татуираните мацки да го сквернят с хейритата си. И тук чичо Коги извиси глас. - Абе пишлеме такова, ти чувал ли си нещо за кхечари мудра? Васката облещи очички, защото за пръв път чуваше таквази словесна комбинация. Даже вместо мудра сякаш чу нещо като пудра...и дори още по-лошо. Но после бързо се окопити и попита. - Ама за какво ми говориш ти, чичо Коги? Никога не съм чувал таквози нещо. Коги тъжно въздъхна, но като нямаше по-компетентен слушател, по неволя продължи с Васката. - Слушай пич - йогите си зарязват езика откъм корена, за да могат по-лесно да го издължат и да го напъхат след небцето в междувеждието си. Така те затварят микроорбитата си, глупчо ниеден. Ама ти отде ли пък ще си чувал за микроорбита. Много сложна стана за обяснение тая, ама това да знаеш е кхечарито. Ала не се и опитвай сам да го правиш. Ако си срежеш неправилно езика в основата, ще онемееш. А и правилно да го срежеш, пъхнеш ли го в междувеждието си, може да се задушиш и да те намерят посинял.
         След този разговор Васката не мигна цяла нощ. Все за кхечарито си мислеше. Дори започна да сънува как езикът му се превръща в Инструмент, а отворът към междувеждието в топла вулва. И той пъха ли, пъха, все по-навътре този Инструмент, стигайки до оргазъм. Накрая потен се събуждаше и пелтелчейки нескончаемо повтаряше: кхечарито...кхечарито...

         После Васката отказа жените. Много млади момичета му се сваляха по купони и дискотеки, но той си спомни думите на чичо Коги. - Истинският мъж, Васка, трябва да е брахмачар. И да не си връзваш с връв оная работа, че ще получиш некроза, ами прави най-редовно мула бандха. Притягаш ануса, мойто момче и не пущиш. Задържаш докато можеш, ама не забравяй да си спираш същевременно и дъха. На туй му викат кумбхака или апное. Далеч ще стигнеш ти. И мисъл за жена няма да ти мине през главата. Ще си качиш енергията от муладхара нагоре през сушумна, за да достигне до хилядолистния лотос - сахасрара. Те му викат хилядолистен, ама чичо ти Коги ги е броил листчетата. Разположени са в два концентрични кръга. Във външния са 960, а във вътрешния са 12, точно колкото са листчетата и на сърцето /12 са и те, ама тези - на сахасрара, се въртят в обратната на тях посока/. Значи общо станаха 972 листчета. Туй го запомни добре Васка, защото и йогин от Дандарат не може ти го каза, а само Коги Генов, дето си е виждал и разглеждал чакрите така отблизо, както ти пръстите на ръцете си. Тъй се добива Оджаса, от мен да го знаеш. А Оджас те прави властелин на света. Брахмачарът не трябва да люби жена, защото той люби едничкият брахман. Та оттам идва и брахмачар - обичащ брахмана. И спри да ходиш по църкви и да слушаш попове, оти тези всите са сатани. Прави си най-вече мула бандха и далеч ще стигнеш момчето ми.
           Около половин година по-късно Коги Генов внезапно почина. Намериха го прежълтял в креслото на една съседка. Тя твърдеше, че го поканила на рождения си ден и го почерпила чаша мляко с кейк. Хапнал парче от кейка Коги, отпил глътка мляко и даже нямал време да изрече като Иисус: "Свърши се!".
           Пренесоха трупа му с откачена от пантите врата до родния му дом, който бе разположен само на 50 метра от леталното място. Докторите от бърза помощ отказаха да отпуснат носилка за колегата си, мотивирайки се, че такава се полагала само на живите. - Увийте го в едно одеяло и си го пренесете на ръце - подметна съучастно-съпричастнически единият от тях и дори направи опит да намигне дружелюбно на опечалените близки. То тъй и стана. Увиха го в одеялото, а после положиха трупа на Коги върху добре хоризонтираната откачена врата. Докато мъкнеха мъртвото тяло, по отсрещния тротоар мина една съседка и закрещя като в роман на Кафка. - Серсеми такива, къде сте го понесли човека. Не виждате ли, че му е лошо. Извикайте веднага бърза помощ...!
            Ех, родна бълхарска действителност!
            Васката усети колко му липсва чичо Коги едва на 40-я ден след смъртта му. Оттогава той непрестанно се опитваше да прави кхечари мудра и мула бандха с надежда да види някога онези пусти 972 листчета.