Коги Генов бе достолепен селски лекар. Навремето талантлив медицински работник, бе подхванал здраво хазарта и това го разсипа. От водеща софийска болница, където всички го уважаваха, му се наложи да се пресели в най-глухата провинция. Ала въпреки падението си, Коги не падаше по гръб. Роден бе с маса умения. Всичко му идеше отръки. От носталгия по столицата често се завръщаше в нея. Веднъж Васката го почерпи 200 грама водка и преглътнал неудобството го попита ребром: - Чичо Коги, как успяваш да ги въртиш на единия си пръст всичките тези женички? Като пчелички на мед ти кацат...и си спести продължението. Защото наистина жените вървяха след Коги като мишчици подир Свирача от Хамелин. Усмихна се Коги, оголвайки редица от пожълтели и разклатени от евтиния тютюн зъби. И с тайнственото изражение на Али Баба /и дъх на пресипнал и вече изкашлял се стар тютюнджия/, който току-що е изрекъл: Сезам Отвори се, му сподели тайната. - Ех, Васка, Васка! Много млади мъже си мислят, че по-важно от всичко ...