II ГЛАВА
Тойотата се носеше по прашния път с около 100 км/ч. Жаркото слънце превръщаше въздуха в мараня, земята - в напукала се твърд, а животът в пустинята Сахара - невъзможен. Професор Есмунд Фарамунд се бе насочил към границата между живота и смъртта, между пустинята и саваната.
Професорът беше 46 годишен мъж, с тъмна като катран коса и болезнено сини очи. В тях рядко човек се осмеляваше да погледне открито, защото винаги имаше чувството, че те виждат не само на повърхността, но и отвъд нея: душата, мечтите, надеждите. Кожата му бе бледа, но цялостното му излъчване говореше за един милостив човек. Есмунд боледуваше толкова рядко, че не можеше да си спомни кога точно беше последният път. Животът му беше непрестанно приключение, надпревара с времето.
Професорът беше израснал в сравнително заможно семейство. Майка му беше частна учителка и по-голямата част от времето си прекарваше, обучавайки децата на богати членове на буржоазната прослойка в Лондон. За повечето хора баща му си бе осо ...