И ето, вървяха двамата влюбени, весели и доволни в този красив слънчев ден. Те толкова много се обичаха, че им беше достатъчно само да се гледат. Разбираха се единствено с поглед и не беше нужно да изричат нищо. Бяха толкова щастливи и толкова влюбени, че не можеха да спрат да се гледат и да се наслаждават един на друг. Две сини и други две - кафяви очи, толкова сияещи и влюбени, толкова красиви, изпълнени с надежда и воля за живот. Ето такъв е животът на влюбените - той сякаш беше спрял. Те не мислеха за нищо друго, освен за силните чувства, които изпитват. Времето беше спряло, а пространството за тях нямаше значение. Единственото нещо, което ги интересуваше, бяха чувствата на другия.
Две влюбени ангелчета, които се разхождаха по пътеката и дори не забелязваха минаващите хора. Те не можеха да отклонят погледите си един от друг - само вървяха и се гледаха, гледаха се и не спираха. Дали не се страхуваха, че ако спрат може би и тяхното щастие и спокойствие ще спре... естествено, че не, т ...