Детски почерк
Невена Георгиева бе учител на най-малките ученици. Обичаше професията си и даваше всичко от себе си първолаците да се чувстват добре. Тя се радваше искрено на успехите на своите ученици. Ченгелчета и чертички ставаха все по-красиви с упражнения и постоянство. Дори тя даваше малки награди на децата за усърдието, което полагаха в час. Беше ден, в който много хора празнуваха. Казваха си думи, които през другото време оставаха някъде назад. Подаряваха си подаръци. Усмихваха се някак. И си мислеха за следващите дни. Невена влезе в класната стая. Децата седяха по чиновете.
- Днес ще учим за уважението към по-големите - каза Невена.
- Госпожо, няма ли да пишем буквички? - попита Мирослава.
- Празник е! - отговори жената. - Тъкмо да ви починат ръчичките. Ще си говорим.
Децата се раздвижиха. Само миг след това тишината влезе в класната стая. Те обичаха своята учителка. Не се страхуваха от нея, но я уважаваха и я слушаха.
- Много е важно едно дете да обича своите родители - каза Не ...