Детски поглед
 

Когато пристигна на гарата, той се огледа. Не знаеше къде е, но му беше познато. Напомняше му на ранните, детски, топли лета, чиито цвят и мирис беше по-ярък и по-силен от всякога. Като студена вода го обля сладката носталгия, която вече блестеше под очите му.

Полъхна лек ветрец, а когато върбите зашумоляха - долината пееше. Чуваше се бълбукането на близката река, чийто звук напомняше на детски смях. Той сякаш се върна десет години назад във времето, когато животът бе лек като перушина. Последва песента на реката, когато някой го повика. Един мъж облечен в сако, черни панталони и вратовръзка го гледаше с неодобрителен поглед.

Сърцето бе напълно заглушило гласа на разума. Краката сами го водеха към песента, която нежно го канеше. В този момент той беше глух. Чуваше само нотките на детството, които животът му бе подарил. Беше толкова близо, а това меланхолично чувство го бе напълно завладяло. Той беше в транс.

Изведнъж същият вик се разчу отново. Всичко свърши. Реката  вече беше само безкраен воден поток, върбите просто шумоляха, а гарата беше просто една стара барака. Момчето тръгна след елегантно облекчения мъж, без да осъзнава че загуби последния сувенир на детството.