10.06.2023 г., 6:43

Детски поглед

485 0 0
1 мин за четене

Детски поглед
 

Когато пристигна на гарата, той се огледа. Не знаеше къде е, но му беше познато. Напомняше му на ранните, детски, топли лета, чиито цвят и мирис беше по-ярък и по-силен от всякога. Като студена вода го обля сладката носталгия, която вече блестеше под очите му.

Полъхна лек ветрец, а когато върбите зашумоляха - долината пееше. Чуваше се бълбукането на близката река, чийто звук напомняше на детски смях. Той сякаш се върна десет години назад във времето, когато животът бе лек като перушина. Последва песента на реката, когато някой го повика. Един мъж облечен в сако, черни панталони и вратовръзка го гледаше с неодобрителен поглед.

Сърцето бе напълно заглушило гласа на разума. Краката сами го водеха към песента, която нежно го канеше. В този момент той беше глух. Чуваше само нотките на детството, които животът му бе подарил. Беше толкова близо, а това меланхолично чувство го бе напълно завладяло. Той беше в транс.

Изведнъж същият вик се разчу отново. Всичко свърши. Реката  вече беше само безкраен воден поток, върбите просто шумоляха, а гарата беше просто една стара барака. Момчето тръгна след елегантно облекчения мъж, без да осъзнава че загуби последния сувенир на детството.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анонимният посланик Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...