Прераждане
Половин година след операцията. Тумор. В главата. Две години се мъчи. Докторите лекуваха и оперираха от какво ли не, но резултат никакъв! Накрая тя поиска друго изследване. Отказаха й. Тя настоя и се оказа права. Майка й се разплака, когато чу диагнозата. Тя каза, че няма да се оперира. Неврохирургът беше цапнат в устата и й обеща най-много два месеца живот. Ако не се подложи на операция. Така замина за София. Но всичко приключи благополучно.
Вече е с прическа, макар и къса. И така й отива. Кракът й е послушен. Може да върви. Няма кризи. Къпе се сама, излиза сама. Свири по два часа на ден. Ще може да си дочете Достоевски, да научи английски, да изсвири Чайковски. След още четири месеца ще тръгне на работа. Децата се радват. Мъжът й е облекчен.
Пие чай с приятелка в къщи. Някак ведро й е на душата. Слуша с внимание и радост. Толкова е хубаво да си като другите! Така беше предрекъл и оня странен гадател срещу пет лева и снимката й – втора операция и след две години ще е същата.Така и стана. Не мисли за болницата. Телефонът иззвъня. Вдигна. Доктор Здравкова.
– Как си, Ангелина, добре звучиш! Исках да ти кажа нещо много интересно. Писах на колегите невролози, с които си описваме интересни случаи. Всичко – как туморът е разположен в глуха зона, не проявява никакви симптоми при преглед, препокриване на две диагнози. След седмица получих отговор от един английски лекар. Заинтересувал се много от твоя случай. Искаш ли да знаеш какво ми е написал?
– Хм, интересно! – усмихва се тя с облекчение и мисли каква е щастливка.
– Такъв случай като твоя има описан само един път в историята на неврологията. Представяш ли си – само един път в световната история! През 1734 г. - в Англия. Млада жена с твоите патила. Нито едно повече или по-малко. Тумор в мозъка. Била е на твоите години!
- Really?Amazing…
– Моля, не те разбирам, добре ли си?
Приятелката й я гледа изумена. Тя се усмихва спокойно и ведро. Най-после всичко си е на мястото.
© Нина Стоянова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
страхотно написано! и наистина ставаш друг след като ти отворят главата ... -
Благодаря, Младене!
-
Чайковски! Любимият ми композитор. Неземна е за слушане музиката му, а какво ли е пък удоволствието да я свириш. Например Меланхоличната серенада с цигулка! Този кратък разказ ме разтърси, защото чрез него за сетен път осъзнавам една истина, която възприемам по-скоро теоретично, отколкото автентично - че животът не е нещо подразбиращо се от само себе си. Той е дар от Небесното същество, което всеки миг може да си го поиска обратно. Животът е чудо и най-малко вероятното състояние на материята. И това чудо се е случило на два пъти с героинята на разказа. Първият път - чрез раждането й. А вторият - чрез оздравяването й. Поздравления, Нина! Би било хубаво всеки да прочете този разказ, като се персонифицира с героинята му.
-
Мерси,Кети, за мен твоята оценка означава много!
-
Ето един разказ за пример - стегнат, смислен, наративен, повествованието се следи с лекота и завладява!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
