А сега де! Как така заедно? И къде – някъде? И исках ли? Усетил колебанията ми, Жоро каза с усмивка:
- Не е нужно да бързаш с отговора. Ще ми отговориш на последния танц...
Кимнах, той ми отвори вратата и ми даде път. Естествено, че всички на нашата маса бяха проследили и излизането му след мен, и влизането ни. Изглежда предупреждението в израза ми е достатъчно явно, защото погледите на всички се насочиха по чашите, по часовниците и по съседните маси. Само Лина нетърпеливо ми прошепна:
- Какво ти каза? – и като видя, че не бързам да ù отговоря, ме стисна над китката – Да не си посмяла да му откажеш, ако те покани!
- Лина!!!
Това вече е прекалено. Бях ù угодила с грима и дрехите, но това надминава всякакви граници! Гледах я възмутено, но тя никак не се трогна:
- Какво? – и като хвърли поглед на отсрещната маса, добави – Човекът изглежда готин, явно му харесваш, а освен това с това танго така си вдигна рейтинга в очите ти, че повече няма накъде.
Всичко това Лина изговори бързо, но достат ...