Джеси Джей. Джеси Джей. Не е истинско име. Измисли го в онзи ужасен период на тридневна едва поносима тъга. Джеси Джей. Започна от нищо. Изведнъж една сутрин се огледа наоколо и припозна самотата на своята стая. Отначало не обърна внимание и се зае с обичайни за себе си дейности. Към обяд, се отпусна тежко в един плетен стол в дъното на помещението и сякаш се счупи. Изведнъж всичко наоколо коренно се промени, и то завинаги. Какво беше различно, не стана ясно,но едно беше сигурно. Нямаше връщане назад. Известно време просто седя с цигара в ръка, без да може да разбере какво точно се случва. След това настъпиха тежки часове. Джеси Джей ридаеше, плачеше, крещеше, чупеше разни неща и ронеше сълзи над парченцата от тях. Изпуши много цигари. Не яде почти нищо. През деня все още се крепеше от надеждата. Знаеше, че има изход и той беше съвсем наблизо, но не можеше да го открие. По здрач започна да разглежда книгите. Имаше много книги в стаята - подредени по прашни рафтове, набутани в кашони, с ...