Джими
Джими ходеше по мръсните улици. Обикаляше по долнопробните барове и тормозеше хората с най-различни въпроси. Понякога го взимаха насериозно, но най-често го изхвърляха на улицата с облекчението, че най-после са се отървали от поредната отрепка, вкопчила се здраво в живота, който всячески се мъчеше да се отърве от нея.
Джими не отдаваше голямо значение на това. Той гледаше на всичко, което му се случваше, като на една игра, която рано или късно има своя завършек, добър или лош. Нещата, които вършеше, бяха предопределени – всичко беше решено, нямаше възможност за отклонение. На човек му оставаше само да се носи по течението, докато не изчезнат и последните му сили и мътната вода погълне и последния проблясък на съмнението.
Джими обаче имаше още много време. Слънцето щеше да изгрее много пъти, докато рамките на неговото съществуване се стеснят до състояние, в което дори и неговият непокорен дух трябваше да се примири и да се разтвори в спиралата на вечния покой. Съществуващото прост ...