I
– Ама че ужасен ден! – възкликна Джон
– Мхм. – измърмори човекът, застанал срещу него, без да откъсва очи от своя пистолет, който пък от своя страна, не откъсваше поглед от Джон.
– Никак не ми се умираше днес... – продължи слабичкият, тъмнокос мъж, носещ често срещаното име - Джон – Времето е мрачно и изключително потискащо, а и вече минава шест следобед. Знаеш, че никога не върша каквото и да било толкова късно... камо ли да умирам!
Човекът с пистолета сбърчи замислено нос и чело, както бе виждал
да правят хората, когато мислят и кимна:
– “Умирането си е изморителна работа.” – опита се да прозвучи философски – Както е казал Великия... ех, забравих му името.
– Мъдър човек е бил... е, и аз забравих как се казваше – съгласи се Джон, макар да не беше сигурен, че въпросният мъдрец е казал нещо подобно.
– Да... – промълви тоя с пистолета, след което направи няколко нервни крачки и се почеса по плешивото теме - навик, който имаше от времето, когато по главата му, с форма на яйце, гордо се ...