Днес, точно на този ден но съботен преди една година една жена се срещна с любовника си за последен път.

Срещна. Интересно представяне на факта, че ако зависеше от нея сигурно щеше да му извади очите и да го одере жив в началото на тяхната среща.

Ще кажеш, така ли се посреща човек който уж според по-горе написаното и е бил любовник.

Е... В този свят на дали има нещо което може да ни изненада. И това, което се беше случило между тях е писано в историята, пише се сега в делничния ден и ще се пише и в незримото бъдеще. Банална история в която тя е бясна че са и отнели това на което почти 2 десетилетия  се е наслаждавала – да бъде върха във веригата на техните взаимоотношения – да е малката глезла, на която се е позволявало да показва истинското си аз, пред единствения човек който е можел безропотно да приема всичко. И когато той реши да спре тази гавра със собствените му чувства – тя го намрази. Дали заради това, дали заради начина – така и не стана ясно.

Оттам нататък най-болното в цялата картинка бе, че тя колкото и да го мразеше, явно нямаше силата да му го каже и да затвори вратата. А може и да не е  искала. Срещата им мина така, че страничен човек би останал с впечатление че всичко  между тях се е укротило и юнското слънце което печеше над главите им топли и тяхната връзка. Щастлив светъл ден като вратовръзката, която тя му избра и лично постави на вратът му преди да го изпрати за последно. Дали го е дарявала с усмивката си за последно (а злобно в себе си го е проклинала, че още досажда в собственият и дом) или просто след като вече си е тръгнал и  присъствието му го е нямало, всичко е утихнало.... кой знае.

Но той така и не я видя повече.

Сега след година слушайки песните за Ромео и Жулиета на Щурците или на Дайър Стрейтс се пита, дали това, което се пее в тях е истината за тяхната връзка.

Защото той се върна, не защото не можеше без нея, а защото не искаше да бъде без нея. Беше си признал пред себе си и пред нея многократно, че тя беше едно от най-хубавите неща случили се в живота му. И въпреки че любовта му към нея умря с раждането на омразата и към него от факта, че той не иска да е с нея, той нямаше да излъже никого, че му липсва.

През тази една година той не съжали за това което направи. Беше време някой от тях да разруши тази връзка. И след като тя и сега няма силите (а може би не иска защото все още я гъделичка самочувствието, че липсва на някого и някой мисли за нея) да приключи това познанство – той го направи по начина по който можеше.

Обвиниха го, че никога не я е обичал. Той се засмя, защото въпреки че не го очакваше (точно това),  не го обиди а развесели. За времето през което се познаваха, малките жестове с които засвидетелстваше уважението и любовта си към нея със сигурност бяха повече от всичко което тя някога беше получила от който и да е мъж. Уважението, което засвидетелстваше към родителите ù (което и все още прави въпреки това че той не съществува за нея), загрижеността към децата и и самата нея нямаше как да се изтрият, тъй като той не получаваше същото в замяна. Явно човек може да пропътува 3 часа от един град до друг само за да пие кафе за 30 мин. с една жена, да и поднесе подарък за рожденият и ден и да тръгне обратно – от корисни цели (според нейните разбирания), а не от любов. Готовността да бъде баща на следващото и дете също явно не са достатъчно обяснение в любов за нея. И колко сляп трябва да си за това.... за да можеш един ден ядосано да кажеш „Ти само си се лъгал, че си ме обичал“.

Той няма да забрави колко „разочарована и неубедена“ вместо очарована остана, когато сподели с нея, че през всичките тези години никога не е била за него сексуален обект. Освен ако не е решила, че е гей...

Но го пленяваше в нея това, че тя знаеше как да накара един мъж да се чувства желан. И всъщност това беше едно от основното което му липсва и сега. Защото въпреки отношението и към него (по презумпция – само когато ми остане време и съм на кеф) в моментите, когато бяха заедно тя го караше да се чувства че е единствен. Кратки моменти в които той беше бог пред краката на богиня.Тя го издигаше от пепелта като Феникс... само за да може да го изгори и прати там обратно.

Деня залязва. Слънцето бавно се скри зад хълмовете на южна Франция. Красиво и спокойно място. Дали ако се беше родил тук, всичко това щеше да се случи....