Дневникът на едно излекуване  - част 3

    10

Да ме прости Господ, но трябва да продължа.

Тя се е развела с него отдавна, не помня подробности. Години по-късно по повод смъртта му баща ми бе споменал, че причина за развода е била пълната му импотентност. Беше завършил живота си в отчаяно саморазрушително пиянство. “Иначе беше добър човек “ ...

    11

Преди няколко години, в един продължителен момент на екстремна емоционална криза като реакция прописах стихове. Любов, любов...

По- късно всеки път, когато се случеше да ги препрочитам, си мислех, че по инстинкт съм писала за повечето неща, които някога са ме вълнували в живота.

Сега ги отворих отново и …намерих едно напълно забравено. Пълна амнезия. Все едно, че не съм го писала аз. Ето го.

       ИСКАМ ТОЧКА ДА СЛОЖА

       Искам точка да сложа.

       Но напразно опитвам -

       точка слага се в края

       на написана фраза,

       на завършена мисъл.

       А на нещо такова –

       непознато, загадъчно,

       здраво с корени вплетено

       и осъмвало будно

       с мене в нощи безчислени

       как финал да намеря?

       То напира отвътре,

       въздух иска да вземе.

       Не го пускам, боя се!

       То стената ми крепостна

       ще пробие завинаги,

       ще ме хвърли в канавката –

       уязвима, продупчена…

    12

Преди време, когато  моя приятелка се ожени и ми представи съпруга си, си казах: ”Прилича ми на някого, но на кого ли?”

Така и не успях да запомня лицето му. Всеки път го приемах като напълно непознат. Тя дори ми се беше обидила. А аз се чувствах виновна, тъй като съм отлична физиономистка. ( Виж, имена не винаги помня). Не го харесвах, сравнявах го с плужек. Мислех си просто, че е безличен и това е причината.

Приличал ли ми е на някого? Смътно си спомням руса, подобна на пух коса…Защо точно сега се сетих за това? Не вярвам, че е случайно.

    13

Наистина ли така става винаги?

Как е възможно подобно преживяване ( ако приемем за миг, че е действително!) да слага отпечатъка си върху целия живот?

Затова ли не понасям да ме гледат, нито да се гледам в огледалото?

Защо от всички комплименти тези, свързани с устните ми, са най- смущаващи?

Защо си мразя рождения ден? Заради духането на свещите?

Дали имам нещо като вирус в програмата, който се проявява при дадени отключващи думички, приемани като команди? Има доста добри програми за изчистване от вируси. Ако дискът не е непоправимо увреден, разбира се.

Казано така технологично, звучи къде по- приемливо.

    14

Току-що се сетих, че съм боледувала от скарлатина като съвсем малко бебе, и то не един, а цели два пъти! С около два-три месеца разлика.

Втория път, за ужас на родителите си, почти съм била на умиране. Цял месец е бил нужен, за да поема обратния път към живота.

Дали има връзка?

Обзе ме непреодолимо желание да се изкъпя. Отивам.

15

Най- гадното от всичко е, че съмнението остава. Водата не може да го отмие. Ако нищо такова не се е случило, коя си ти тогава? Какво да си мислиш за себе си? Защо в ума ти се раждат подобни гадости? Има ли изобщо начин да разбереш истината някога?

    16

Изглежда все още имам нужда от одобрение. Но няма да е завинаги… Току-що издържах да се гледам в огледалото цели 7 (седем) секунди!!!

    17

Господи, не ме изоставяй!