24.03.2010 г., 7:53

Дневникът на едно излекуване - част 3

1.3K 0 4
3 мин за четене

 

 

 

         Дневникът на едно излекуване  - част 3

 

 

    10

 

Да ме прости Господ, но трябва да продължа.

Тя се е развела с него отдавна, не помня подробности. Години по-късно по повод смъртта му баща ми бе споменал, че причина за развода е била пълната му импотентност. Беше завършил живота си в отчаяно саморазрушително пиянство. “Иначе беше добър човек “ ...

 

    11

 

Преди няколко години, в един продължителен момент на екстремна емоционална криза като реакция прописах стихове. Любов, любов...

По- късно всеки път, когато се случеше да ги препрочитам, си мислех, че по инстинкт съм писала за повечето неща, които някога са ме вълнували в живота.

Сега ги отворих отново и …намерих едно напълно забравено. Пълна амнезия. Все едно, че не съм го писала аз. Ето го.

 

       ИСКАМ ТОЧКА ДА СЛОЖА

 

       Искам точка да сложа.

       Но напразно опитвам -

       точка слага се в края

       на написана фраза,

       на завършена мисъл.

       А на нещо такова –

       непознато, загадъчно,

       здраво с корени вплетено

       и осъмвало будно

       с мене в нощи безчислени

       как финал да намеря?

       То напира отвътре,

       въздух иска да вземе.

       Не го пускам, боя се!

       То стената ми крепостна

       ще пробие завинаги,

       ще ме хвърли в канавката –

       уязвима, продупчена…

 

    12

 

Преди време, когато  моя приятелка се ожени и ми представи съпруга си, си казах: ”Прилича ми на някого, но на кого ли?”

Така и не успях да запомня лицето му. Всеки път го приемах като напълно непознат. Тя дори ми се беше обидила. А аз се чувствах виновна, тъй като съм отлична физиономистка. ( Виж, имена не винаги помня). Не го харесвах, сравнявах го с плужек. Мислех си просто, че е безличен и това е причината.

Приличал ли ми е на някого? Смътно си спомням руса, подобна на пух коса…Защо точно сега се сетих за това? Не вярвам, че е случайно.

 

    13

 

Наистина ли така става винаги?

Как е възможно подобно преживяване ( ако приемем за миг, че е действително!) да слага отпечатъка си върху целия живот?

Затова ли не понасям да ме гледат, нито да се гледам в огледалото?

Защо от всички комплименти тези, свързани с устните ми, са най- смущаващи?

Защо си мразя рождения ден? Заради духането на свещите?

Дали имам нещо като вирус в програмата, който се проявява при дадени отключващи думички, приемани като команди? Има доста добри програми за изчистване от вируси. Ако дискът не е непоправимо увреден, разбира се.

Казано така технологично, звучи къде по- приемливо.

 

    14

 

Току-що се сетих, че съм боледувала от скарлатина като съвсем малко бебе, и то не един, а цели два пъти! С около два-три месеца разлика.

Втория път, за ужас на родителите си, почти съм била на умиране. Цял месец е бил нужен, за да поема обратния път към живота.

Дали има връзка?

Обзе ме непреодолимо желание да се изкъпя. Отивам.

 

15

 

Най- гадното от всичко е, че съмнението остава. Водата не може да го отмие. Ако нищо такова не се е случило, коя си ти тогава? Какво да си мислиш за себе си? Защо в ума ти се раждат подобни гадости? Има ли изобщо начин да разбереш истината някога?

 

    16

 

Изглежда все още имам нужда от одобрение. Но няма да е завинаги… Току-що издържах да се гледам в огледалото цели 7 (седем) секунди!!!

 

    17

 

Господи, не ме изоставяй!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нелиса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които ми вярват и очакват добър край на историята!
    Перперикон, може и да не вярваш, но си ми симпатичен.Подозирам, че по темперамент и двамата се числим към "почервеняващите", които Цезар е избирал за войници, за разлика от "побледняващите", които е отпращал. Ако го обуздаем за момента и двамата, може да е по-добре за всички.
    Коментарите ще сваля скоро, ако реша да спра публикуването. Или ще постоят по-дълго, ако реша да продължа, за да си ги чета отвреме-навреме профилактично.
    Червената точка - просто не знам как да я махна. Опитвах, но не успях. Моля редакторите да го направят вместо мен. Тя е съвсем неуместна там вече, очевидно е.
    Паузата е обяснение. Нищо друго. Наистина обмислям какво да правя. Пуснах я по този начин като логично продължение на ситуацията, не като произведение. По-късно и тя ще изчезне, каквото и решение да взема.
    Няма да оставя нищо излишно да виси в сайта. Въпрос единствено на време.
    Човек, Ани, благодаря ти. Знаем, че е така, като казваш, нали? На мен това ми е достатъчно.
  • Продължавам да те чета.
    Интересно е, не само защото съм психолог, а защото караш читателя да се замисля.
    Дано си избрала правилната аудитория.
  • Поздрав Нели! Няма нищо случайно... Прегръдка!
  • Поздрави, Нели!
    Имаш интересен поглед върху нещата. Наистина трябва да се опитаме да разберем къде са проблемите и да се опитаме да ги излекуваме - затова сме хора.
    See u later!

Избор на редактора

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...