Дневникът на едно излекуване – част 5
21
На другия ден нямам желание за нищо.
Не съм сигурна и дали го мразя вече. Сякаш ми е разминало, след като си го излях върху двете възглавници.
Може би по-нататък ядът ще се върне , но... май наистина ставам по- добричка. Това определено ми харесва. Но има и още нещо смущаващо. Тепърва ще си го изяснявам подробно.
Свързано е с навика ми да реагирам първосигнално с гняв на повечето стълкновения в социалното Брауново движение. Чак като се поохладя, мога да мисля по същество. Щом това вече ме смущава, не е зле! Навикът да изправям гнева пред себе си като стена не е за насърчаване. Само ще спечеля, ако го загубя.
Дори отидох на зъболекар. Днес поставихме рекорд. Три часа и половина на стола! При това бях невероятно спокойна, по едно време почти заспивах. Зъболекарката първа го отбеляза. Представям си колко се е изморявала преди с мене! През повечето време не можех да говоря, за тяхна радост - със сестрата. Разбирам ги и им прощавам! Ставам, ставам по ...