Здравей!

Знам, че за пореден път ще ме подминеш, без да пророниш и дума. Ясен ми е и факта, че там някъде, където е загубено нещо ценно, няма да се върне. Спомням си последните ти думи, които не спират да кънтят в главата ми,но уви не мога да намеря скритото послание под тях. А може би няма такова. Най-вероятно думите тук нямат определено значение. Много хора предпочитат да запълват времето си в празни приказки. И аз ще го направя. Не защото нямам друга работа, а защото ще загубя ценни секунди, минути и часове с надеждата, че някой ще ме чуе. Не знам кое е моето място и никога не съм знаела. Не съм открила своята пътека, а

се лутам в лабиринт,който няма изход или поне не съм го намерила. Ако бих могла поне за миг да спра да бързам и да помисля за действията си, нямаше да бъда роб на чувствата си . Виновна съм за това, че прогледнах в реалността, вместо да ослепея заради онзи абстрактен свят, в който бяхме само аз и ти,но някак си омразата надделяваше добротата. Исках да те предпазя, а ти бягаше от мен.Не те обвинявам тайни ми получателю, това беше твоя избор. Ти избра да бъдеш част от ятото, което лети свободно в небето. Аз съм последната птица в гнездото, която е готова да полети. Готова съм да полетя и да бъда свободна, макар и без теб. Във всяко едно мое кацане на земята ще се сещам за смеха ти, за да полетя пак. Във всеки един кучи студ ще се сещам за прегръдките ти, за да се стопля. Колкото и време да ми отнеме ще открия своето място. Но до тогава ще се сещам за теб във всеки един миг...