12 апр. 2014 г., 19:24

До теб

1.6K 2 1

Здравей...

 

 

Явно се чудиш защо ти пиша. Да, отдавна не съм ти писала не от това, че не искам, а просто от мисълта, че ще ме отхвърлиш. Сега по лицето ми се стичат сълзи, защото теб те няма и няма повече да те видя, Но нали си в сърцето ми. Да, но това не ми стига искам да си до мен. Искам когато те погледна в очите, да ме зареждаш с енергията, която ме прави по силна. Сега аз изградих свой собствен свят, свят отчужден от другите хора. Исках да остана сама и го направих. Но защо ти така постъпи с мен. Толкова хубави моменти, но явно съдбата е решила така. Всяка минута всяка секунда си в съзнанието ми, Просто там живееш. Искам да те  изхвърля. Искам да нямам сърце за да не усещам болката за да не усещам чувствата който ме изгарят всеки момент. Преди време исках да те нарисувам, но явно нямах толкова талант. А сега искам да те изтрия от съзнанието си, но няма да мога защото ти вечно ще си там...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дена Кирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...