Изгорях... По пътя изгорях...

Криволичеща пътека се оказа, Животе...

А очакваш от нас да сме праволинейни.

Учиш ни да сме доблестни,

смели, горди твои следовници,

а пък ни захвърляш по дерета и блата,

та да драпаме оттам,

да те жадуваме и да се борим за тебе до смърт.

Учиш ни да сме свободни люде,

а ни заключваш в най-мрачни тъмници

и ни гледаш от другата страна на решетката...

и ни се усмихваш почти иронично,

Но ние пак сме свободни, Животе...

Птици са душите хорски.

Не ще прекършиш така лесно крилете ни.

Все така ще си литим до тебе, Животе,

и гнезда ще свиваме,

и ще пеем, и ще те жадуваме и ще те живеем, дори и във смъртта...

Изгорях... По пътя изгорях.

Но ти недей да ме оплакваш.

Аз съм се родила феникс.

Ще те възкреся от огъня... Животе...