12 мар. 2006 г., 23:32

Добрият Владетел 

  Проза
1157 0 0
8 мин за четене
Добрият Владетел
Време да убиваш. Време да покажеш на враговете си, че са безсилни. Време до поведеш своите орди срещу пълчищата на неприятеля и да ги разпръснеш и смачкаш сред викове на ужас и болка. Има само един господар на тази земя, пропита с кръвта на безброй незнайни воини, оставили костите си като безмълвен знак за тяхната смелост и упорство. Тези белеещи се купчини ще стават още по-големи и ще всяват ужас и суеверие у неприятеля, молещ се на своя бог, миг преди главата му да отхвърчи, посечена от твоето оръжие.
Камък върху камък няма да остане. Безбройните създания в твоята армия ще унищожат всеки белег на цивилизация – всеки мост, всяка къща, порта, стена ще изчезнат, все едно никога не са съществували. Изпепеляващите езици на пламъците ще погълнат всичко, дори и спомена за това, което е било. Историята ще започне отначало, изписвана нагъсто от леещите се реки от кръв на неприятеля. Следващите поколения ще запомнят това паметно начало, изчистило страната от всичката гнилоч, б ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Дойков Все права защищены

Предложения
: ??:??