Доброта
Част 2
Вкиснато зловоние изпълни ноздрите му. Миризмата се вряза в черепа му и го накара да се събуди. Премигна няколко пъти докато успее да фокусира Лин. Тя обичаше да го дарява с целувките си. Всеки път, когато го правеше, коричките от мъчещите се да зараснат рани се разпукваха. Омазваше го и той неволно вкусваше кръвта ѝ. Болката за двете жени, които го държаха в плен, бе като трета сестра. Ако лудостта е заразна, мислеше си Иван, той неминуемо щеше да я̀ прихване. Нямаше част от него, която Лин да не бе докосвала, драскала, хапала и целувала. Тя дори не си правеше труда да използва презерватив при ежедневните изнасилвания. Интересуваше ли я̀ изобщо дали е здрав?
Иван различаваше деня от нощта единствено по начина, по който Лин го поздравяваше. До колкото можеше да прецени замъгленото му от лекарства съзнание, бяха изминали две седмици от нощта, когато Джен го доведе у дома си. През това време някак си бе започнал да разчита на думите “Добро утро, сладкишче!” и “Сладки сънищ ...