(Разговор с една котка за нещата от
живота)
Чини ми се, че днеска ке вали... Препича...
Яла тука, Въбчо, яла тука, мачко! Оти въздишаш и ти кат мене? Твоичкият ке се върне... Не бой се, яла тука да видиш сега! Що трева е порасла...
- Трева, трева... Къде има дупка, отсекъде излезла... Мамицата и мръсна! Ся ке видиш, пущино, как ке те резна... Не сакаш да ме чуеш... Езику не сакаш да ми научиш... Ровя те, ровя те секи ден... Кога ли ти ке ме заровиш?... Ама хич не се и надявай, че ке те оставя... Твойта кожа! Оти си се засяла тука бе, оти? Дявол те взел!
- Ейййй, ей, ей! Въбчо, Въбчо, тая лозичка я садих преди две годин! Яла да я видиш! Нищо не става от нея... Ама она сама си е виновна... Не ме слуша като и хортувам...
- Въбчоооо, дека се скри? Яла тука ти казвам, мачко! Доле съм, яла, яла! Не щеш! Оооо, я ке те видим вечеру... Ей, ей, голем дзвер си ти, ей! Нема леб да ти дадем... Яла, да видиш малинаку! Виж го! Оперил се е, убавец!
Ей го на и облаку! Прекапа... Яла на сушинка, яла, ял ...