Това или онова, онова или това. Все тая. Има обект, има и повод за мисъл, творчество и квот си искаме. Не казвам, че ти си обекта, не се възприемай като такъв. Знаеш много добре кой си в моите очи. Щом ти липсва моето внимание, кажи ми, веднага ще ти го дам. Липсва ти моето присъствие, е това няма как да ти го дам. Липсва ти моята песен. Затвори очи и ще я помиришеш.
Все искат доказателства за какво ли не, с причина или без причина. Доказателство за любовта. Доказателство за доходите. Доказателство за това кой си. И най-голямото доказателство за съществуването на Бог. В основата на всичко стои сигурността. Хващаш ли ми мисълта? Всеки иска да има сигурност, но тази сигурност е толкова хвърката и неуловима. Тя е почти невидима. Появява се на който си иска, за колкото време си иска. Видя ли, не е постоянна. Нима има постоянни неща? Сълзите на девицата, която не иска да бъде такава (каква по-точно и тя не знае), но в същото време лицето и се превръща в икона на праведността и девствеността ...