marco777 (Марко)
41 3008
2 мая 2011 г., 21:58

Докосване до Бог 

  Проза » Другие
2478 4 42
4 мин за четене

 

 

   Всеки път, когато отивам в Чикаго, за да се видя с приятелите си, се отбивам до историческия музей, за да се срещна със Сю. Тя е нещо невероятно. Сю е 12.8 метра от главата до опашката. Висока е 4 метра. Учените предполагат, че е тежала 6400 килограма. Живяла е двадесет и осем години.

    През лятото на 1990 година археолозите от института Бляк Хил изследват местността около река в Южна Дакота. При предвижването си пукат гума на камиона. Една част от групата тръгва да изучава района, докато чакат да дойде помощ. Сю Хендриксън решава да проучи близките скали и открива кости от прекрасно запазен Тринозавър Рекс. Учените смятат, че този екземпляр е бил покрит с вода и кал веднага след смъртта си, които възпрепятстват други животни да отнесат костите. Тринозавърът е от женски пол и е кръстен Сю в чест на откривателката си.

Това e най-добре запазения екземпляр от този вид. Тя е закупенa за 8,3 милиона щатски долара от музея в Чикаго и е носител на безпрецедентна информация за живота и физиологията на големите хищни динозаври.

Седя, гледам скелета на това чудовище и разни въпроси се въртят в главата ми.

Едно  дете се приближава до мен , посочва зиналата паст на звяра и ме запитва:

- Извинете, господине, този динозавър яде ли хора?

- Не. Той не е жив.

- А като е бил жив?

- И като е бил жив, никога не е ял хора.

- Наистина ли.

- Вярвай ми! Никога.

Погалвам малката главица. Детето се усмихна и се връща успокоено при родителите си. Милото! То дори и не може да си представи, че първият човек се е появил на земята преди четири милиона години, което е  почти шейсет милиона години след Сю. По-точно тя е родена преди между шейсет и пет и шейсет и седем милиона години.

Прекрасната ми  Сю! Ти обръщаш с главата надолу теорията за сътворението на света. Как бихме си представили живота преди шейсет милиона години? А сътворението? Следва въпроса: "Има ли Бог?"

Един религиозен човек ще отговори:  "Разбира се, че има". Невярващият ще каже: "Няма - разбира се." Всеки  "разбира" въпроса по свой начин и спорът между тях винаги клони към безкрайност. А може би точно там се крие отговорът - безкрайността. Възможно ли е този отговор да удовлетвори и двете страни? Безкрайността? Представете си, че сте през нощта на поляна високо в планината. Стоите със затворени очи, разперени ръце в тъмнината. Отваряте длани нагоре, вдигате глава и отваряте очи. Виждате милиардите звезди и планети в бездънното небе, поемате аромата на тревите,  докосвате полъха на вятъра в дланите си, дочувате живота около вас. Отваряте всичките си сетива и усещате пулса на  вселената. Усещате великата безкрайност на космоса. Не е ли това  докосването до Бог - Създателят и сътвореното едновременно? Материята и духът в едно цяло. Кажи ми, Сю! Къде е всемирният разум? Нека заменим разума с всемирна логика. Всичко се случва, защото е логически свързано с друго. Логиката от най-сложното до най-простото. От спиралата на милиардите галактики, които се въртят около черни дупки и някога във времето ще бъде погълнати, за да бъдат превърнати в други форми на енергия, до най-обикновените житейски въпроси за доброто и злото. Всичко е в логическа връзка и последователност. Ако направиш добро на десет човека, поне няколко ще ти отвърнат с добро, животът около теб ще е по-лек и ограден с приятели. Тогава си казваш "Бог е с мен. Бог ме обича!". Но ако на десет направиш зло, тормозиш, убиваш, крадеш... откъде да дойде доброто? Как да е добър и лесен животът ти? Тогава си задаваш въпроса "Къде е Бог? Защо ме е забравил?".

Кои сме ние, Сю? Откъде сме дошли? Какво търсим ? В какво се превръщаме? Гледаш ме с огромните си очи сякаш надменно. Разбира се, ти знаеш много повече от нас. Какво сме ние?  Прах във вятъра? Капка в безкрайния океан на времето? Жалки същества, ограждащи се с предмети, трупащи цял живот пари и в крайна сметка с всичките си пари не можещи да си купят следващата минута. Една-единствена минута! Отиваме си от този свят точно толкова беззащитни, колкото сме били, когато сме се появили. Същества, копнеещи за знания и нищо не знаещи със сигурност, освен това, че някога и ние, като теб, ще се превърнем в друга форма на всемирната енергия.

 1826 година Георг Ом казва: "С увеличение на съпротивлението, напрежението нараства (законът на Ом). Количеството електрони, преминаващи през проводник за единица време, се нарича "електрически ток".

Ако беше жив Даниел Бернули, щеше да възрази: "Нищо ново не ми казваш, Георг. При стесняване на тръбата, динамичното налягане нараства. Открил съм го още в 1695 година. Количеството течност или газ, преминаващ през дадено сечение за единица време, в хидравликата се нарича "дебит".

Механика, Хидравлика, Елекроника, Оптика... Възможно ли е всемирният закон да е еднакъв за всички ?

Възможно ли е ли да го формулираме  така?

Количеството "нещо", което преминава за "определено време" на "определено място в пространството"... Не е ли това животът ни, мила Сю?

 Възможно ли е животът ни да завърши следващата година - 2012. Календарът на Маите завършва пълният си цикъл тогава. Зная какво ще отговориш. Ще кажеш, че някакви си Маи броили до пет хиляди сто двадесет и пет години и кръглият им календар започва да се брои от начало. Жалки човешки същества. Какво са пет хиляди години в сравнение с шейсет и пет милиона. Пренебрежително малък период от време.

Сами ли сме в космоса, Сю? В нашата галактика има два милиарда планети от типа на Земята. Едва ли сме най-големите щастливци. Едно към два милиарда. Минимален шанс. Едва ли сме сами.

   Сбогувам се със Сю и напускам музея с усещането, че съм се докоснал до нещо божествено.  А може би наистина съм се докоснал до безкрайността?

 

© Марко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Стойчо !
  • Да,в безкрайността е загадката за Homo sapiens...
    Полезно четиво за размисъл!
    Поздравления,Марко!
  • Благодаря, Ина !
  • "... Отиваме си от този свят точно толкова беззащитни, колкото сме били, когато сме се появили. Същества, копнеещи за знания и нищо не знаещи със сигурност, освен това, че някога и ние, като теб, ще се превърнем в друга форма на всемирната енергия." Хубаво, смислено и талантливо написано есе, Марко!
  • Благодаря, Георги !
    Напредвай, Пухче !
  • Прочетох с удоволствие.
    Благодаря ти, че ме насочи тук.
    Поздравявам те.
  • Благодаря на всички, приятели !
  • ... пулса на вселената....
    И да... да го усетиш, лежейки на тревата и наблюдавайки звездното небе....
    Толкова е романтично и в същото време реално...
    А колко ли е красиво тази картина да бъда споделена с любим човек...
  • Благодаря, Странник. Беше ми важен твоя коментар.Ти си един от хората, които не гледат в една полскост а в дълбочина. Благодаря за положителната оценка!
  • Много хубаво пишеш - искрено, спонтанно. Вярвам ти като те чета и ти благодаря.
    Поздравления за това Докосване до Бог!
    Честито Рождество Христово!
  • Подкрепям напълно разсъжденията ти. Човек идва гол на Земята и гол си отива. Всичко материално идва от този свят и си остава в него, докато един ден се превърне в пепел и прах. Духовността е най-ценното богатство. Поздрави за есето!
  • Много силно! Поздрави!
  • Пишеш много талантливо и си голям късметлия,
    не всеки е имал твоя шанс да види и да се
    докосне до Сю! Красив и силно въздействащ
    на читателите разказ, с прекрасно послание!
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Mоже би, Марко, може би!
  • Всички задаваме този въпрос на себе си но малко са хората, като Вас, които намират отговора.Адмирации
  • Докоснал си се! Благодаря ти за това откровение!
  • ... когато Бог е бил разточителен... сега сме едни по-малки Сю-та... но недокоснати...
  • Удоволствието бе6е мое да прочета това.Поздрав!
  • Онова усещане... Високо в планината когато почти докосваш звездите и ги чуваш как си шушукат...Познато ми е...
    А тази Сю.Хубаво ми е като знам, че има и по-тежки от менПоздравления!
  • Василе,благодаря! Пожелавам ти да се срещнеш със Сю!
    Благодаря,Елена !
    Петя, какво са няколко милиона години ? Та Човекът е на цели четири.
    Антонио,самото име на Креационните теории, показва, че са само теории - предположение. Колкото повече се ровиш, повече разбираш, че нищо не знаеш. Кой е правият? Всички са прави. Въпрос на лично мнение. Поздрави!
  • Ако Сю беше няколко милиона години по-млада,мислите сигурно щяха да вземат съвсем друга насока...
    Светъл празник!
    Шегата настрана,хареса ми!
  • Прочетох с удоволствие! Поздрави и от мен!
  • Привет!
    Истинско изкуство е да общуваш с времето, а вие го постигате доста умело.Задължително ще отида при Сю някой ден...
    Поздравления!!!
  • Петя,благодаря за оценката!
    Ваня,пожелавам ти да отидеш да Чикаго и лично да се запознаеш със Сю !
    Стефке, поздрави и от мен !
    Грег, оказа се, че освен фолософ си и доктор, тънък познавач на човешката психика. Позна диагнозата и предложи правилното лечение. А то е ...Наздраве! Между другото, византийските ти хроники в нов вариант останаха недописани. Оставил си ги да прашасат има-няма две години. Не мислиш ли , че е време да ги допишеш.Време е да разберем истината за българската история.
  • Марко, Марко, в теб ми беше надеждата, но и ти стана философ. Лошо Седларов, лошо. Ако вярваме на Сократ значи женати е станала лоша щом си взел да философстваш.
    Наздраве от мен. Замисли ме и чашата с водка така си остана самотна и неразбрана за известно време.
  • Невероятен си!!! Поздрави, поздрави
  • Много увлекателен, майсторски написан разаказ!За минута си представих, че аз стоя пред великолепната Сю, и си задавам твоите въпроси!Поздрав и благодаря за удоволствието!
  • Мисля, че наистина си се докоснал!
    Пишеш много увлекателно!
    Поздрави!
  • Дани, аз ти благодаря за последната ти творба " Изпуснати влакове"
    Валке - Русалке, радвам се, че ме посети !
    Гале,ние сме седем часа след вас.
  • Толкова ми е хубаво да те чета, а ти все по - рядко пишеш.Все истини, мъдрост и човешки размисли.
    Бъди щастлив, Човеко!
  • Благодаря ти за красотата!
  • Галя, ти беше причината да напиша това "отрезвяващо" есе. В стремежи и амбиции забравяме, че дните ни са преброени и никой не знае кога ще се събудим, за да изживеем последният си ден.За това ...Наздраве и удоволствията до дъно! Благодаря за оценката!
  • Благодаря,Странник!Поздрави!
  • Силвия, благодаря за пожеланието. Бъди щастлива и ти !
    Светлана, харесах последното ти произведение.
    Роси, благодаря!
    Ивон, нека не спираме да мечтаем.
    Жанет, радвам се, че те докоснах ... виртуално!
  • Прочетох с удоволствие,позамислих се,помечтах...докосна ме с две думи.Поздравче,Марко!
  • Чудесен разказ!И аз се размечтах нещо накрая!С поздравления!
  • Допаднаха ми разсъжденията ти, Марко, както и изразяването им.
    Поздравления!
  • Поздрав, Марко!
  • Докоснал си се,Марко,и бъди щастлив заради това!!!Не на всекиму се дава.И мен ме докосна и ме зарадва.Много благодаря!!!
  • Веске, Силви, благодаря, че ме посетихте !
  • Докоснал си се ...
    Поздрав, Марко!
Предложения
: ??:??