Глава 11
Малко по-късно се бяхме излегнали на плажа, отново под чадъра, и Димитър за пореден път си беше взел вестник за четене. Той си купуваше вестник всеки ден, което ми се виждаше същевременно чаровно и мило. Залагаше на тежко политически вестници, и докато аз изобщо не обичах политика, явно тя му влизаше в интересите.
Аз си почивах по корем, разглеждайки разсеяно Facebook, даже по едно време си чатих с Диди, обяснявайки й, че си изкарвам страхотно на плажа с пациента ми. Когато обаче го написах, притеснение се намести в сърцето ми. Какво ставаше с работата ми?
Обърнах се към Дими да го попитам. Той измъкна телефона си от багажа и ми се усмихна, сякаш една усмивка ми даваше отговор.
– Ало, братчето ми – каза Димитър – искам да уволниш Анелия.
Зяпнах го, стъписана.
- Не, не! – прошепнах, объркана, но Дими ме погледна и вдигна една вежда. Чувах как Асен Симеонов говори разни неща, явно доста развълнувано, на Димитър, който за момент заглуши телефона и ме погледна.
- Ти направи избора ...