Докторка по мъжка психиатрия
Добре дошли, момичета! Започваме нашия курс по мъжка психиатрия, ще го водя аз. Да се представя – Ирина. Понякога ми викат Иринакис, нещо като титла.
С тази специалност се заех в началото на следването. Моя братовчедка завърши микробиология и направо се вживя в съществуванет на вредните организми. От нея го прихванах – тя цял ден висеше над микроскопа да изучава бацили и вируси, аз увеличих интереса си с изучаването на мъжете…
Уроците са простички и сложни. Например – никога не смятайте децата за по-важни от мъжа. Тях можете да оставите на младата съседка да ги гледа, ама него… Не рискувайте!
Важно е поведението ви с него. Винаги, ама винаги трябва да сте мила и любезна – не знаете кога ще му искате пари. Аз, например, съм постоянно мила и любезна с моя…
Но и с любезностите не прекалявайте. Миналата седмица поправих гардероба, дето вратичката му скърцаше от месец, а сега не мога да убедя моя, че нямам любовник, комуто правя убежище.
Ще имаме специални часове по скандалджийство. Зная, зная, че то си е генетично заложено у нас, но трябва усъвършенстване. И, разбира се – опиране на мъжката психиатрия. Миналата седмица се скарахме с мъжа ми. Тоя, новия – петия официален. Навиках се, тъкмо се успокоявам и той допусна грешка. Рече: „Успокой се!“…
От всеки мъж се научава нещо ново. Макар обикновено да е вариант на познатото. Даже скандалите им минават по класически сценарий – толкова са глупави, че наблягат на несъщественото и несъществуващото. Например, на нашата логика. Или на добрата женска душа. Или на стандарта…
Един се оказа тарикат – взе да ме изпреварва. Пръв ревваше и печелеше кавгата. Но постепенно се наложих. Докато се предаде. Казвам му: „Дебела ли съм?“, а той на колене: „Не си! Но разбирам, че скандалът няма да ме отмине…“
След това го пратих да ми купи за кухнята голям тиган. Два часа по-късно го зърнах през витрината – подмята тигани, мери ги на ръка, явно пресмята кое е по-добре – да се храни хубаво или да се държи правилно с мен…
Друг пък избра пасивната конфронтация. Скарваше се с мен и по три дни не си говорехме. Ама усетих, че прекалява с ваканциите и набързо взех да се сдобрявам. Така е – един скандал разтоварва семейството и женската душа…
Първият ми мъж – типичен наивник, още не ме подозираше и ми подари пет чифта красиви бикини. Викам му: „Защо еднакви? Какво ще кажат хората – че цяла седмица ходя с едни само?“, а той се развика: „Какви хора, ма?!“…
Е, как да живееш с подобен ретрограден тип?
Запомнете – красотата иска жертви. Красотата е жената, жертвата – мъжът й. Макар понякога да се налага да го поглезите. Аз, например, го правя като мълча. Стигала съм до цял час тишина…
И винаги го контролирайте. Добрата жена има трениран слух – от километри чува шума от падащи банкноти в картата му. Тя никога не го оставя да харчи пари напразно – независимо дали в магазина или под дулото на грабителя, портфейлът му трябва да е вече празен…
Най-важното е – жената желае винаги да става, както тя иска… Какво иска ли? Още никой не знае…
До следващата лекция, скъпи колежки!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
И с коментарите също 
